archive-eu.com » EU » Q » QUEENMAB.EU

Total: 199

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Два образа на книгата от времето на Просвещението
    издания и още поне 7 за книжовници Още в самото начало на книгата в Из Милковия днивник г 185 м юни Иванчо приятел на героя му разказва за една необикновена книга Хе не знаеш ти в Русия имало една свещена книга наречена Библия тая книга която ние не сме виждали била много на чест в Русия нея я имали само богатите и който си я купел ще я подвърже със златна подвързия облечена в кадифе тя ще стои на най лично място в къщата с ръка се не похващала но когато трябва да я отварят и четат ще я разгръщат със златна игла Тая книга сама без украшението струвала гроша 350 с 206 207 Естествено Милко закопнява за това чудо невиждано и прави всичко възможно да се сдобие с него Може би трябва да се поясни че този Милко наистина е съвсем млад на 17 години но вече е учител като всичките учители с 205 т е интелигент религиозен човек народен просветител и любител на книгата Милко представя себе си и приятеля си Иванчо по следния начин Много кротък сладкодумен бе Иванчо а още повече набожен други книги той не четеше толкова колкото Софронието Митарството на Хаджи Найдена и житието на св Алексия человек божий Че и аз да се не хваля твърде много обичам такива духовни книги а пък житието на св Алексия което беше на стихове научил съм го наизуст колко бабички и старци съм разплаквал с него с 206 Оказва се обаче че дори този книголюбив и набожен млад учител чийто прототип Ил Блъсков е издател на множество религиозни книжки не е чувал за Библията една книга която в света на Двама братя я има само в Русия и която не служи за четене а за преклонение подобно на икона Пътуващият книжар Пенчо Радев трябва да я донесе след специална заявка и много увещания Иванчо я получава а по късно заразен от погрешни идеи дава своя екземпляр на Милко с 231 233 Междувременно се разбира че двамата приятели все пак знаят за Евангелието преди отричането си Иванчо дори разполага с екземпляр и през Страстната седмица се изпотрепваше да чете тия страници от Евангелието на 4 те евангелисти дето са описани всичките прощални думи на Исуса Христа с 229 Получил Библията на Иванчо Милко я отваря и естествено попада на подходящия за случая цитат Биша ше и лжливи пророци в людех с 233 За близо половин век религиозната просвета сякаш не се е отдалечила много от времето на Софроний който също представя подобна картина на религиозно невежество например във фрагмента О вери във Втори видински сборник 1806 в Изповедание на православната вяра а и в Житие и страдания Днешният непредубеден читател като че ли е склонен да се запита дали пък няма зрънце истина в очевидно обидните и недобронамерени твърдения на гърците всъщност гръкомани цитирани след само няколко страници Дотолкова види се невежи са били тия враждебници на българщината щото са ги считали българите за китапсъзи народ който няма своя писменост и затова често сравняваха българина с арнаутина Вашите книги както и тия на арнаутите ги е изял биволът който е сякал да са листи от зелка са говорили злобно и гърци и гагаузи с 214 Друг парадокс Именно в това очевидно злонамерено твърдение е може би единственото позоваване на някаква стара българска книжнина в текста на Двама братя Наистина тя е изядена от бивола но все пак я е имало Докато другото правилното твърдение е че тя тепърва се ражда Впрочем днешният читател тук трябва да е особено предпазлив към твърденията на автора В един друг чисто мемоарен текст за същата епоха писан по късно Спомени из народния живот 1912 Ил Блъсков предлага малко по друго отношение към Софронието Имахме един луд поп Чока казваше дядо Слав Той кога му скимнеше току ни казваше сказание от Софронието но ние твърде не му отбирахме На български е наистина ама не знаем как тъй повалено български гаче ли е шопско хочу мочу кя мя пълно с такива повалени думи щото мъчно се разбира Познах че хората се наситили на Софронието У мене имаше един куп Цариградски вестници събрани оттук оттам Аз често ги преобръщах В тях имаше печатани различни слова които по него време тогавашните учители са казвали Намерих едно две и от това малко от онова малко взех та си скърпих едно слово скарясах го тъй добре щото и аз самси го аресах 4 Вторият казус е свързан с въвеждането на един специфичен тип злодей Тодьо пръв български учител в г Силистра с 217 и сл Въпросът за прототипа или реалното съществуване на подобна личност не е ясен Други споменавания на името не са ми известни То попада в краеведски изследвания но с пояснението Според някои стари граждани такъв учител не е имало 5 С много уговорки може да се допусне че става дума за Христо Тодоров Ишпеков ок 1830 1873 За него също се знае малко бащиното му име съвпада с името на литературния герой подобно на даскал Тодьо Ишпеков също е от Котел в Силистра идва по покана на бащата Рашко Блъсков известно е че синът Илия вижда в него човек заразен от покваряващата цивилизация а след това също се премества в Провадия където става свещеник и живее до края на живота си Не е ясно къде е учил но знае гръцки Тази фигура е характерна за Ил Блъсков чертите й могат да се забелязват и в Злочеста Кръстинка варианти на този образ могат да се открият и у други възрожденски автори В този случай злото е директно свързано не просто с гърците но и с просвещението което достига до българите не без гръцко посредничество Отпосле отпосле се узна че Тодьо по някой благоприятен случай бил сполучил да прескочи в Атина Гръцко дето се учил и дето бил заразен от Каировото учение с 217 Тук очевидно се визира Теофилос Каирис 1785 1853 водеща фигура в гръцкото просвещение Този даскал Тодьо е основният негативно представен персонаж в Двама братя Първоначално той демонстративно не спазва постите и организира комично от гледна точка на автора празненство на което се

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/78-two-images-of-the-books-from-the-age-of-enlightenment.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive


  • „Предпочитани” образи на миналото
    този смисъл може да се открие дори при автори вкл Л Каравелов и Хр Ботев и текстове които съзнателно и открито се стремят да героизират хайдутите По слаби но достатъчно забележими елементи на контрамита могат да се открият и при представянето на Хр Ботев включително и при най представителния му героизиращ портрет известната книга на Захари Стоянов Христо Ботйов Опит за биография 1888 Самият Иван Вазов основната фигура в изграждането на българската национална митология чрез литературата е склонен да се отнася критично към борбите за свобода и особено към хайдутите от по ново време Всъщност хайдутите отсъстват от Епопея на забравените а и в другите негови канонични за националната митология произведения Без да афишира отношението си Вазов не приема героизирането им лансирано от Г Раковски Л Каравелов Хр Ботев И това се отнася както до някогашните войводи така и до Хаджи Димитър Хр Ботев и другите емблематични фигури които не попадат в каноничния за българската литература цикъл стихотворения Епопея на забравените А този който все пак попада Раковски се оказва образ невъзможен Победата на Русия в Освободителната война 1877 1878 която се възприема като своя несъмнено е важно събитие в националната митология но то очевидно отстъпва пред разказа за поражението на Априлското въстание 1876 и особено за невинните жертви при неговото потушаване Един друг парадокс Освобождението на България несъмнено е победа на руското оръжие завладяване на чужди владения Но може би най емблематичната творба посветена на това събитие Опълченците на Шипка на Ив Вазов повествува за отбрана а и търси аналогии с една друга отбрана битката при Термопилите V в пр н е която пък е не само чужда но и принадлежи на вижданите като изконния враг гърците Военните победи на българското оръжие от Сръбско българската война 1885 до Втората световна война също са подложени на сериозна конкуренция от страна на разказите за страдания и поражения и като че ли по популярни са мотивите съюзници разбойници и възмущението от трагичния Ньойски мирен договор 1919 а също и хуманните настроения на мотива мъртвият не ни е враг Д Дебелянов Литературата сякаш предпочита да разказва за гибел и страдания Брегалница 1920 на Михаил Кремен Хоро 1926 и другите антивоенни произведения на Антон Страшимиров Морава звезда кървава 1934 на К Петканов Холера 1935 на Людмил Стоянов и пр или поне подобни произведения са изтъквани в литературните истории Единичните произведения за победи се посрещат критично а и като цяло често са само епизод в творчеството на авторите си допълнени от произведения за страдания и поражения Вазов Йовков Сред тях се откроява Вихър 1922 на А Страшимиров и важната но съвсем не еднозначно героизираща статия на водещия по това време критик Вл Василев Маршът на победата и смъртта 3 публикувана в първия брой на най влиятелното литературно издание от това време Показателна е и така наречената септемврийска литература Страшимиров А Разцветников Н Фурнаджиев Ангел Каралийчев посветена на събитията от 1923 г които комунистическата идеология представя като първото в света антифашистко въстание По същество тази литература която далеч надхвърля картината на конкретните събития и се стреми

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/reception/77-favorite-images-of-the-past.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Анатомия на един предизвестен атентат
    и недоволните френски офицери от колониалните сили създават нелегална организация ОАС която си поставя за цел да ликвидира президента Шарл дьо Гол След няколко неуспешни атентата заговорниците наемат най добрия убиец англичанин който се подвизава под псевдонима Чакала Оттук започва и фикцията въпреки че Форсайт използва някои детайли от различни реални атентати Авторът представя с невероятни детайли осигуряването на фалшиви документи изработването на уникалната пушка с която трябва да бъде застрелян президента и ни развежда из цяла Западна Европа по стъпките на професионалния убиец Италия Франция Белгия Австрия Холандия Всичко е описано с най големи подробности но кратки изречения привидно изчистени от всякакви словесни финтифлюшки Читателят получава усещането че вече може и сам да проникне навсякъде да стане неуловим за полицията да се сдобие с нова идентичност И тук възниква един парадокс От една голяма част от страна сведенията са получени от тайните служби на различни страни За по късните си романи писани по време на руската Перестройка Форсайт е развеждан дори из КГБ познава и дори назовава с уважение в интервютата си за медиите шефовете му От друга страна обаче поне така казват самите тайни служби старателно купуват книгите на Форсайт и внимателно ги изучават в аналитичните си звена използват ги в школите за шпиони Като пример отново се посочва митичното КГБ което изисквало от своите представители в посолството в Лондон на купува по 50 екземпляра от всяка нова книга на Форсайт Денят на Чакала не е само Анатомия на един заговор той е Анатомия на едно преследване както са наречени първите две части на романа третата е Анатомия на едно убийство Авторът ни предлага свой разрез на държавната машина на Франция от президента и неговата канцелария в Елисейския дворец през Министерството на вътрешните работи и цялата му тогавашна структура Предполагам че и днес любопитният турист може да използва

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/141-frederick-forsyth-jakal.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • След заник слънце
    угаснало 6 Интересна е и реакцията на Полянов В мемоарите си той разказва че подобно на други млади писатели често е обикалял стария майстор изслушвал е теориите му за драматичната архитектоника и до голяма степен ги е възприел Става дума за драматургия не за романи Всичко това е казано в главата за Слънцето угаснало роман който сякаш поражда конфликт между двамата Излезе романът Хоро на Антон Страшимиров Не мисля че по изобразителна сила Хоро е по малко въздействащ от Септември на Гео Милев Поетът заплати с живота си за своето дръзновение Романистът бе тук там наруган конфискуваха книгата му И по долу Един от първите отзиви за романа Слънцето угаснало написа А Страшимиров във в Мир Подтекстът на това което пишеше старият писател беше учудването му че за Хоро той е трябвало доста да си изпати а роман като Слънцето угаснало мина безнаказано Не твърде ясна позиция Неясната си мисъл Страшимиров отрупваше с доста похвали за книгата За всеки случай аз бях неприятно засегнат от написаното и все пак исках да потърся обяснение но заболяването на писателя ме накара да отложа а сетне смъртта му съвсем ме лиши от тази възможност 7 Не мисля че различните реакции непосредствено след излизането на Хоро и Слънцето угаснало изчерпват причините за искрите прехвърчали между двамата Може да се допусне че съществува и някаква ревност била тя осъзната или не породена от общата посока на търсенията А близостта в търсенията на двамата се откроява именно в Черните не стават бели Поне като най общ замисъл двата романа си приличат И двата представляват разгърнати повествования които излизат извън границите на България Сюжета на Полянов се развива предимно в Цариград Атина и Лондон И в двата може да се потърси опит за навлизане в света на чуждите тайни служби Полянов наистина не много умело въвежда действията на КГБ сред руските емигранти в сюжета е вплетено политическо убийство а когато героят Орлов се опитва да разобличи съветския агент гръцките помагачи на КГБ го заключват в мазето на един хотел за да спечелят време и да избягат И в двата романа присъстват екзотични чужди красавици при Полянов това е по бегло маркираната туркиня любовницата на Орлов която се самоубива и богатата хубава и своенравна англичанка Лизи която загива от неназована болест Подобно на еврейката Ема от Роби Лизи е обладана от страст към необикновения българин От гледна точка на изобразяването на престъплението тук се извършва една специфична промяна Формално героят стои на страната на закона и дори се опитва да помогне при залавянето на убийците от КГБ По същественото обаче е че Орлов е в сложен конфликт със социалната норма като цяло Всъщност той се лута колебае се ту я приема ту бяга от нея Напускането на България и на сравнително добре устроения живот е първият му бунтарски жест последван от множество други по малки Като акт на трансгресия може да се разглежда и шеметната му кариера на търговец на оръжие В тази роля Орлов не се съобразява дори с доста разтегливия морал в тази професия Гладният вълк

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/124-after-sundown.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Българският диаболизъм в европейски контекст
    пак едно лице 20 По късната критика в хор ще твърди че Св Минков се е отказал от двойниците чрез ироничния разказ Защо останах без двойник и ще предпочита да не забелязва че всъщност двойникът присъства в тази творба а и не само в нея Всъщност едва ли става дума единствено за съзнателно избрани от диаболистите похвати по скоро може да се говори за цялостна нагласа на автора Тайнственото неуловимото и аз смятам че по точно е неуловимото а не тайнственото винаги е било в кръга на моите интереси Ние говорим двамата но между нас винаги има нещо което не си казваме И то винаги повече ме е интересувало от това което говорим 21 Всичко това недвусмислено отпраща към експресионизма с характерните му белези поставяне на акцента върху субективната гледна точка към света и отказ от правдоподобие ирационализъм и интерес към окултните казано най общо феномени огрубяване на езика насочване към гротескното и отхвърляне на всичко бюргерско Въпросът е как се е зародила тази поетика у българските диаболисти къде са мирогледните й корени Колкото до диаболизма аз не мога да ви кажа конкретно кое ме е насочило към него От всички автори които познавах и четях никой определено нямаше това качество Не трябва да пренебрегваме обаче обстоятелството че аз живеех през 20 а 21 ва година в разгромената от войната Австрия където сецесионът и експресионизмът са преобладаващи тенденции в живописта когато се появяват първите филми с по голяма психологическа вглъбеност ярка острота и експресивност 22 Съвременниците забелязват връзките на диаболистите с актуални явления от европейската литература и на първо място няколко немскоезични автори Ханс Еверс Густав Майринк и пр свързани по един или друг начин с експресионизма Тази аналогия черпи аргументи както от ясно забележимите сходства в творбите на българските автори и немскоезичните експресионисти така и в дейността на диаболистите които активно превеждат и издават някои от споменатите писатели От своя страна набедените диаболисти отхвърлят обвиненията в механично пренасяне на чужди модели Ако се погледне зад привидната яснота на проблема ще се забележи че отношението на Полянов и литературните му съмишленици към споменатата аналогия е доста сложно Българските автори отричат връзките с високо ценените от тях писатели като един от основните им аргументи е чисто хронологически първите им диаболистични произведения се появяват преди те да се познавали немските автори и дори преди да са знаели достатъчно добре немски език Трудно може да се спори с тях въпреки че хронологията е доста близка Вл Полянов следва медицина в Грац още през 1920 г 23 в Мюнхен през 1922 23 а публикува сборника Смърт през 1922 а на следващата година Комедия на куклите сборник за който признава поначало в тези разкази е търсено извънредното изключителното диаболичното 24 Момичето и тримата през 1926 г и по думите на автора аз вече съм преценил сигурно съм преценил че трябва да търся нещо по близко до живота по реалистично 25 От друга страна първите му публикации започнали да излизат в сп Сила през 1918 г т е преди заминаването за Австрия са повече стихове в проза импресии 26 и като че ли не носят в себе си опасния бацил на диаболизма Сходна е хронологията и при Св Минков който също заминава за Вайскирхен Австрия през 1921 и следва в Мюнхен през 1922 23 г като първата му книга Синята хризантема излиза през 1922 г Но има и нещо друго което също трябва да се има предвид Диаболичните разкази се появяват в един специфичен момент от развитието на българската и европейската литература а и от политическата история Двадесетте години са време на социална криза и трескави търсения характерни и за други белетристи от това време Г Райчев Ч Мутафов в прозата най яркият пример е романът на Антон Страшимиров Хоро 1926 автор от предишното поколение който винаги търси новото и очевидно в случая го намира някъде не много далече от експресионизма От друга страна когато посочват своите учители диаболистите споменават преди всичко Богомилски легенди на Николай Райнов 27 а по късно открива и непосредствените си предходници в обновлението на българската проза Ант Страшимиров и Георги Стаматов и разбира се Георги Райчев 1882 с когото са и близки не само естетически но и възрастово Когато става дума за чужди автори Полянов в различни случаи изрежда различни имена За студентските си години споделя че е четял Стриндберг Бьорнсон Хамсун Гогол Пшибишевски Арцибашев старите автори на Русия и от европейската литература 28 В мемоарите в подобен контекст се споменават Верфел Хофманстал Шницлер 29 Когато става дума обаче кого са смятали да издават със Св Минков следва по различна поредица от имена Барбей Д Орвил Едгар По Густав Майринг Еверс Хофман автори много 30 В мемоарите Полянов по открито говори за възторга от немскоезичната литература обхванал го във Виена Немският език ме поведе към една непозната литература Експресионизмът нахълтваше и завладяваше Един ден открих Ханс Хайнс Еверс с неговите разкази които не ти дават да си поемеш дъх По следите на този автор попаднах на Густав Майринг 31 Когато се стига до Еверс българският автор вече не е толкова директен А кое събуди у вас по това време интереса към Еверс Просто не зная не помня Във всеки случай бях прочел един разказ Паякът от него Един забележителен разказ Още във Виена си бях купил неговия сборник разкази под заглавие Ужасът От всички тези разкази бях прочел само Паякът По късно аз преведох няколко негови разказа Всеки случай аз зная защо питате и какво е мнението че Еверс ми е повлиял Не знам какво да ви кажа Аз живея със съзнанието че подтикът да пиша не е Еверс понеже свързвам отговора си с всичко което бях преживял с което бях свързан Спомнете си че още преди да замина за Австрия 20 21 ва година аз вече печатах в списание Сила При това не може да се каже че отпечатаните мои пет шест работи са съвсем обикновени че по дух нямат нищо общо с печатаните разкази в сборника Смърт след завръщането ми от Австрия В Грац аз също пишех далече преди да науча немски 32 Няколко думи за българската рецепция на

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/123-bulgarian-diabilism.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Закон и морал
    него проблемът за вината е свързан с отления индивид с неговата съвест и душевност вината не е наказание идващо отвън още по малко резултат от следствени или съдебни процедури По ранната повест Делба 1922 предлага друг необичаен казус В миналото неразделните приятели Ставри и Панайот са убили своя чорбаджия Ставри е избягал във Влашко и се връща петнадесет години по късно Беден и самотен той с изненада разбира че Панайот се е замогнал има кръчма и пораждаща завист фамилия Започва драматичната борба в резултат на която и двамата загиват В основата й лежи едно несъмнено престъпление Но не отколешното убийството което не тревожи съвестите им поне докато не се появява заплаха от разкриване Конфликтът е породен от по малкото закононарушение при убийството Панайот е откраднал сериозна сума пари която е скрил от приятеля си въпреки предварителната клетва Тази измама а не насилствено отнетия живот на злия чорбаджия за Ставри е същностното нарушение на справедливостта и хармонията което изважда от релсите този подчертано кротък и търпелив човек И по точно казано това е началният тласък и катализаторът който помага на писателя да се насочи към интересуващите го проблеми В Делба и други свои творби Д Немиров използва и старата конструкция присъстваща още в мита за Едип според която сюжетът се гради около разкриването на тайна привидно затрупана от пепелта на времето Неочаквано тя излиза наяве и задейства някаква поредица от събития и комплекс от преживявания на героите В повестта Кошмар 1918 подобна функция има историята около истинската майка на незаконородената Мила подхвърлена на богато бездетно семейство което я отглежда като собствена дъщеря Призраците на минали грехове тревожат и героя от романа Другият 1918 и т н Няма човек на земята който да не крие в душата си поне една тайна 7 заключава Маринов от Кошмар От гледна точка на развитието на българската литература за престъпления по специално внимание заслужава романът Дело 9 1925 Събитията в него са обединени около разкриването на едно убийство Формално погледнато творбата се приближава до някои познати модели и дори мотиви от жанрово недвусмислени чужди образци а също и до някои от особеностите на по ранни български творби свързани с престъпления и разследване В романа на Немиров съдия следователят Гаврилов подозира ханджията Гърбуна и затова изпраща бившия стражар Слави да разкрие евентуалната му връзка с едно убийство от което полицията благоволи да дигне ръце защото уж било работа на шайката 8 Слави изпълнява нареждането но се влюбва в ханджийката Ганка към която Гаврилов сам го насочва Красавицата му признава че Гърбуна действително е замислил и извършил убийството но я е заставил тя да нанесе последния удар върху богатия странник След душевна борба Слави разкрива истината на следователя но не може да измоли милост от него Гърбуна избягва Ганка е арестувана и осъдена а изпадналият в психическо разстройство Слави прави опит да убие Гаврилов и попада в болница Няколко същностни момента свързват Дело 9 с по ранните български модели на литературата за престъпления В обертоновете на творбата присъства познатата тема за отмъщението като необходим коректив на правосъдието като

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/118-low-and-morals.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Непознатите мацакурци
    клетвата на монасите е предложено едно обяснение на името Задомили се говедарите и основали свое селище над първото а други на присмех го нарекли Мацакурово по името на някаква стара и лоша жена която дошла при тях нейде отвъд Лакатишка Рила Името на селото би могло да има народна етимология и такива намеци се откриват и у Христофоров в цитирани от него на други места документи според които то е било променено през 1885 поради съдържащата се в него заплаха за обществения морал В един интернет форум може да се открие друга етимология МАЦАКУРЦИ е съкращение от маце сака к рец това са ми го разказвали местните В Искровете легендата за клетвата на монасите отсъства което навежда на мисълта че тя може би е писателска инвенция Тази легенда разказана с усмивка наистина малко крива предопределя бъдещото развитие на селото а и характера на жителите му Възникнало в резултат на кражба при това от манастир селото е натоварено с първороден грях който поставя клеймо върху жителите му От друга страна първият акт на първия мацакурец очевидно е архетипът за много дела следващите поколения Както бе дума малко по съкратен вариант на същата легенда присъства и в публикуваната книга Мацакурци А ето и политически коректния вариант на същия мит у Мазганов При едно от нападенията над рилската обител част от манастирските пастири осем десет семейства успели да отделят и укрият добитък встрани от манастира На път за Сухия чал те изгубили част от животните Спрели на бивак Мъжете тръгнали да търсят изгубените говеда Дни и нощи се лутали из непристъпните усои на Рила Капнали от умора и безсъние най после ги открили при изворите на река Черни Искър На това място останали три четири семейства от пастирите Впоследствие то селището Пеклилер изчезнало под напора на разбойниците а жителите му българи се преселили в село Говедарци Друга част от манастирските пастири не останали при изворите на Черни Искър Докато търсели изгубения добитък говедарите харесали котловината на реката Неколцина по възрастни се спуснали натам да огледат място за заселване Основателите на селото взели брадвите изсекли дърветата първото отсечено дърво било толкова дебело че четирима едва успявали да го обгърнат с ръце Дънерът на това дърво бил пазен дълго време като светиня Край него имало къща връстник на селището Историята е доста сходна тук също не става дума за връщане на укритите говеда на собствениците Всъщност монасите липсват заедно с клетвата В замяна на това е подчертано че пастирите са семейства Типични митични елементи могат да се открият в това че всъщност животните посочват мястото на едното от селищата Пеклилер както и в огромното дърво чийто дънер е пазен като светиня Трудно ми е да си представя иглолистно дърво което не може да бъде обгърнато от четирима души една типична фолклорна хипербола Втората легенда за древността на Мацакурци разказана от Христофоров си е преобърнат вариант на много познат мотив от обработения балкански фолклор Мерата започнала да става оскъдна и недостатъчна а доспеймаленци и маджарци здраво бранели полето си Тогава мацакурци използвали една мома от рода

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/115-macakurci.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • За Радко Радков и/или за поезията
    за свои любимци от същия пол Да не говорим за монарсите от миналото които са имали свои придворни поети и музиканти една традиция която не изчезва напълно и при републиките и модерните държави с техните президенти министри и популярни или търсещи популярност политически и други лидери Да не говорим за големите исторически фигури били те светци просветители воини бунтовници Струва ми се че проблемът с поезията на Р Радков е другаде Той може би донякъде адаптира старите жанрове но не и представите които стоят зад тях За него одата си остава актуален лирически жанр трубадурът има място и в днешното общество поезията продължава да бъде красиви думи подредени по ефектен начин а поетът по условие е изключителна личност която не само има право на всякакъв романтичен произвол но и публиката очаква от него именно това Убеден съм че ако не са безвъзвратно потънали в небитието около подобни идеи отдавна се носи дъх на застояло Останала е единствено възможността те да бъдат адекватно възкресявани единствено с иронична усмивка която може и да е напълно добронамерена Какъвто бе случаят с асоциации от типа на Орден на куртоазните маниеристи или с провежданите доскоро поетически дуели на Клуб Бялата ръкавица Но има и още нещо Очевидно е че част от издателите от медиите а и от публиката споделят идеите които споят зад произведенията на Р Радков Някакви хора имат нужда от стихове за съпруги на футболисти и други знаменитости така както други а може би същите имат нужда от модерни творби за патриарх Евтимий както и от мита за Людмила Други имат някаква изгода да лансират подобни творения няма да гадая за мотивите им за да не се наредя сред почитателите на Голямата конспирация Трети могат да обявят за литературна критика текстове в които се говори за вдъхновен ваятел на поетическата реч и незримо

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/114-radko-radkov.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive



  •