archive-eu.com » EU » Q » QUEENMAB.EU

Total: 199

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Издателската съдба на възрожденските мемоари
    писма на Кузман Шапкарев За възраждането на българщината в Македония 1984 Относително по често до публиката достига и Иван Богоров Откъси от неговата автобиография Живота ми описан от мене 1887 и от други подобни творби попадат в няколкото еднотомни издания на негови избрани съчинения 1940 1944 1963 1970 1983 Самостоятелно е преиздавана и книгата му Няколко дена разходка по българските места 1942 Обяснението на относително по големия интерес може да се свърже с това че освен всичко друго тази наистина колоритна личност стои в началото на българската журналистика Парадоксално е че Илия Блъсков човекът който има няколко мемоарни произведения и който активно и продължително се занимава с книгоиздаване и след Освобождението не успява да се наложи като един от гласовете на епохата Ил Блъсков е автор на поредица от мемоарни творби Из дневникът на един стар учител 1885 Спомени из ученическия учителския и писателския ми живот 1907 Материали из историята на нашето възраждане 1907 Спомени из народния живот 1912 и др които не са включени в избраните му съчинения 1940 и достигат частично до публиката чрез подготвения от Д Леков малък том Спомени 1976 след това почти същите текстове попадат и в съставеното от Ив Радев издание Повествования за възрожденското време 1985 Интересът на литературните историци е сравнително висок публикувани са няколко монографии Ил Конев Е Налбантова и специален сборник с изследвания 1995 Не по добра е съдбата на спомените на повечето възрожденски учители Интересната автобиографична творба Чърти от живота и записки на Атанас Иванов бивший учител в Стара Загора 1885 1896 автобиографията на Юрдан Ненов публикувана в Сборник народни умотворения Т 18 1896 и автобиографията на Рашко Блъсков публикувано посмъртно СбНУ Т 18 1901 са обединени в едно томче 1979 съставено от Н Жечев Сред творбите които все още имат само едно първо издание подготвено от автора са Кратка автобиография Извлечена от пространната му 1893 на Сава Доброплодни Моите спомени 1906 на Йоаким Груев Автобиография 1911 на Анастасия Тошева Спомени 1927 за нея през 90 те години на ХХ в излизат две книги Рада Киркович и др С по едно посмъртно издание са писаните през 1855 1857 на гръцки Исторически спомени на Иван Селимински публикувани посмъртно в превод Библиотека Д р Ив Селимински кн 1 14 1904 1931 Първото издание на избраните му съчинения 1978 съставени от Н Кочев излизат в поредицата Българско философско наследство а по късно се появява и изданието подготвено от Р Димчева и Н Кочев 1989 За Селимински има няколко очерка и самостоятелни изследвания дело на Н Стоянов М Арнаудов Ц Кристанов и др Г Ангелов Подобен акцент се открива и в изданията на Тодор Икономов Неговите мемоари са публикувани частично през 1897 и цялостно едва през 1973 На него са посветени монографии на Ив Тодоров и Т Жечев който го представя като Захари Стоянов на цариградския кръг Подготвеното от М Бъчваров издание на Т Икономов Философски и социологически съчинения 1983 поставя малко по различен акцент Марко Балабанов е автор на Страница от политическото ни възраждане 1904 и др но от него също са издадени Философски и социологически съчинения 1986 Тодор Бурмов е автор на Българо гръцката църковна разпра 1867 1870 1885 2 доп изд 1902 и други публикувани и непубликувани мемоарни произведения които са преиздадени само веднъж в съставения от Р Радкова том Спомените ми Дневник Автобиография 1994 Иван Е Гешов е автор на Спомени и студии 1928 през 1994 г е публикувана неговата кореспонденция Сравнително по популярни са Спомени на Арсений Костенцев които излизат първо в Сборник на БАН 1916 на следващата година получават самостоятелно издание с предговор на Ив Вазов публикувани са и през 1984 г През 50 те години на ХIХ в д р Христо Стамболски води дневник който е публикуван посмъртно заедно с други текстове в тритомното издание Автобиография Дневници Спомени 1927 1931 което след това е частично преиздадено 1972 в подбор на Стр Димитров Ръкописните спомени на Тодор Пеев които са свързани повече с просветителската отколкото с революционната му дейност излизат за първи път в неговите съчинения 1976 подготвени от Д Леков По едно издание появило се много след смъртта на автора имат Спомени 1979 Ефрем Каранов Дневник дипломатически рапорти и писма 1995 съст Ил Пасков на Атанас П Шопов Пандели Кисимов е автор на Исторически работи Моите спомени Т 1 4 1897 1903 Част от мемоарните му текстове влизат в съставения от Ив Радев том Българските завери 1821 1877 1994 Малобройни са просветителите чиито останали в архиви спомени са публикувани по късно от изследователи а не от признателни наследници и съграждани При това и тук се забелязва една любопитна особеност която много добре се илюстрира с примера на Димитър Душанов Той е типичен просветител но неговите интересни спомени разглеждат и Априлското въстание и може би и поради това успяват да достигнат до публиката макар и с един век закъснение чрез съставения от Цв Нанова том Спомени Писма и документи Публицистика 1989 Много късно до читателите достигат цялостно и спомените на Неделя Петкова 1987 подготвени от Б Киряков сборникът Епоха земя и хора на Царевна Миладинова Алексиева 1985 подготвен от Ел Миладинова и Дневник по съграждането на първата българска в Цариград черква Св Стефан 1847 1848 1999 на Никола Сапунов публикуван от Хр Темелски Несъмнено в архивите могат да се открият и други автобиографични текстове например спомени на Васил Чолаков чието творчество като цяло е незаслужено подценено от издатели и изследователи Съществуват и спомени публикувани в печата през ХІХ в или в краеведски сборници който са известни само на специалистите но заслужават да достигнат до по широка публика Заточението ми с първия български екзарх Блаженопочившия Антим I Казанлък в миналото и днес Т 1 1912 и др от Иван Найденов Жизнеописание митрополита Охридско Пловдивскаго Натанаила СбНУ 1909 мемоарните публикации в периодичния печат на Атанас Шопов Спомени из живота ми Калоферска дружба Т 1 1908 на Димитър Фингов и др Много мемоарни текстове обикновено откъси присъстват в Български мемоари Записки дневници автобиографии Отбор и бележки М Арнаудов 1938 както и в различни антологии христоматии на възрожденската литература сборници и пр Изреждането може да бъде продължено в друг контекст една типология на текстовете би била наложителна В случая по важни са изводите Просветителите сравнително охотно пишат спомени голяма част от тях са публикувани приживе и в рамките на Османската империя След това обаче издателската им съдба не е особено щастлива По правило те са преиздавани рядко най често със съкращения а следващите издания обикновено повтарят по старите и рядко се възползват от възможността да включат пропуснати текстове и да привлекат нови Несъмнено най голям е интересът към Софроний неговото житие напълно основателно влиза в канона на българската литература и се издава разпространява и чете като литературна а не като мемоарна творба При другите мемоарни текстове интересът доколкото го има е определян от националистически юбилейно конюнктурни и нетипични за конкретния автор мотиви Забелязва се и че типичните възрожденци учители и скромни книжовници от чиито спомени може да се навлезе в детайлите от живота на преодсвобожденските българи като че ли пораждат по малък интерес в сравнение с философските и социологически съчинения на техни съвременници които обективно са много по малко Друг е въпросът че подобна оспорима жанрова йерархия дълго време е съпътствана от по голяма критичност към идеите на философите социолозите и мемоаристите на църковната борба в Цариград В корпуса на изданията на мемоарната литература писана от просветители категорично доминират текстовете на православни мъже обикновено учители които все пак имат някакво отношение към революционните борби Гласовете на останалите жени католици протестанти трудно достигат до потомците Революционери Големият и най популярен образец на революционни мемоари са Записки по българските въстания на Захари Стоянов Първият том излиза през 1884 г вторият през 1887 г а третият остава недовършен и вижда бял свят през 1892 г след смъртта на автора и е преиздаден през 1894 г Книгата се посреща с голям интерес от съвременниците появяват се редица рецензии възникват и спорове около отделни детайли Първоначално Записките се възприемат преди всичко като документ за миналото и то като изключително важен документ по късно след знаменитата статия на А Балабанов Един класик на българската проза Пролом 1922 11 12 те се възприемат и като значима творба на българската литература След това книгата е издадена в съкратен вид под името Априлското въстание по късно Въстанието в 1876 и Из Записки по българските въстания и има над 40 издания от 1917 до 2000 г В пълния си вид тя достига до публиката под редакцията на Ал Балабанов през 1928 и след това в още три преиздания под редакцията на Б Йоцов 1940 и още два преиздания продължени от 13 издания след Втората световна война а тритомното издание на съчиненията на З Стоянов 1965 1966 е преиздадено през 1983 г Многобройни са и изследването на тази книга за най българското време Е Каранфилов Миналото на Стоян Заимов е вторият значителен опит в тази насока Творбата на Ст Заимов също е публикувана на част и претърпява сериозно развитие По замисъл тя е трябвало да излезе в 12 книжки През 1884 1888 г са публикувани първите четири Миналото Белетристични и исторически очерки из областта на българските движения от 1870 1877 год След това през 1898 1899 излиза второ изцяло преработено издание в три тома То е преиздадено частично едва през 1968 и 1969 а ново пълно издание се появява през 1983 второ изд 1986 През първата година на века по популярната книга на Заимов е биографията на Левски която между 1895 1937 г достига до публиката в пет издания Интересно е че в архива на Заимов остават интересни текстове свързани с революционната борба които излизат за първи път цялостно едва през 1999 г събрани и редактирани от Кл Заимова и К Мирчева под заглавие Записки от терсханата За Ст Заимов има само една монография на Д Димитров и малобройни изследвания Доста популярна са спомените на Панайот Хитов Под заглавието Моето пътуване по Стара планина те са преписвани от П Берковски а са издадени първо под редакцията на Л Каравелов 1873 след това на Ст Младенов 1834 и на А Бурмов 1940 1962 превеждани са на руски чешки и немски Друг техен вариант Как станах хайдутин излиза през 1973 след това той е допълнен и се появява през 1975 с заглавие Спомени от хайдутството следващо допълнено изд 1982 В предговора към изданието от 1982 Н Хайтов говори за бурен читателски успех двадесетте хиляди екземпляра бяха разпродадени светкавично Втората част от ръкописа се открива у другаря Пенчо Кубадински който на времето в качеството си на първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе се заинтересувал от застрашената архива на Хитов и успял да я запази Другарят Кубадински има любезността да предостави въпросните тетрадки на Военното издателство и т н Интересно е че Никола Обретенов който принадлежи към може би най изявеното или поне най популярното революционно семейство и който е сред апостолите на Априлското въстание не се радва на някакъв особен статут Под редакцията на М Арнаудов неговите Спомени за българските въстания 1943 1970 1983 имат няколко издания а след това се появяват и по пълните Дневници и спомени 1988 съставени от В Дюлгерова и Д Минцев На относителен издателски интерес се радват и Записки на Христо Македонски бивш войвода във въстанията за освобождението на България 1896 1973 1983 Друга популярна фигура на мемоарист е Минчо Кънчев Неговите спомени остават в ръкопис откъси от тях се появяват в различни специализирани издания но истинската им популярност започва през 80 те години на ХХ в когато част от творбата излиза като подлистник на в Антени и след това в три издания 1983 1985 1995 в голям тираж които събуждат интереса на по широката публика Книга втора излиза през 1995 г Особена тематична група представляват спомените за затворнически преживявания Л Каравелов Атанас Чернев Русчушките тъмници или българската революция за 1867 г Букурещ 1876 З Стоянов К Величков и др Особено място в нея заемат Спомени от цариградските тъмници 1875 на Светослав Миларов Те излизат първо на хърватски няколко години след Освобождението са публикувана и на български 1881 в превод на Спас Вацов и Христо Белчев авторизиран от Св Миларов Той е издаден отново едва през 1994 г По късно Миларов води и политически дневник в който е документирано участието му в политически заговори Дневникът става главно доказателство въз основа на което авторът му е осъден на смърт 3 По няколко издания които обаче по днешни критерии могат да се определят и като допечатки имат спомените на Иваница Данчев Черти от живота и поборническата му дейност в свръзка с похода на Ботевата чета 1878 1903 1904 Записки 1875 1876 1900 1901 на Никола Кючуков и др Спомените на Михаил Греков Как освобождавахме България се появяват в периодични издания в началото на ХХ в 1905 1909 Много по късно те са събрани в книгите Спомени 1971 и Как освобождавахме България 1990 Подобна съдба имат Спомени от страшната пролет на 1876 1884 на Христо Попконстантинов които по късно лягат в основата на неговата книга Спомени пътеписи и писма 1970 Малко по различен е случаят с богато илюстрованите записки на Атанас Танчо Шабанов Описание на живота ми поместени в Юбилеен сборник Копривщица Т 2 1937 През 1965 г Ив Шабанов издава биография на своя родственик а през 1966 албум с биографични бележки С по едно издание са мемоарните книги Любопитен поглед за народното ни движение Събития от 1874 до 1878 1878 на Ив Данчов Свищовчанин Из възпоминанията ми 1894 на Петър Берковски Възпоменания от разбърканите времена 1884 на Петър Иванов двете томчета Спомени и очерки из българските революционни движения 1868 1877 1902 1925 на Минко Марковски Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи 1905 на Иван Касабов Спомените ми от турско време 1927 на Иван Андонов Спомени на Мито Анков за размирните години 1872 1878 1936 няколкото кратки мемоарни брошури на Петър П Димитров и др Струва ми се че не достигнаха до читателите съставеният от Д Дойнов том Записки за народния живот и страданията на българите през паметните 1877 1878 г на Евтим поп Стефанов публикуваните в Браила на румънски Спомени на капитан Вълков 1872 и др И при спомените на революционерите доминират текстовете на православни мъже Нерядко в техните думи могат да се открият атеистични или поне неортодоксални елементи Но гласовете на католиците протестантите и на представителите на други етноси практически липсват Вместо тях се открива една изненадващо богата галерия от образи на етнически и религиозния друг обрисуван от православни българи Обяснимо малко са спомените на жени свързани с революционното движение Странното е че интересът към тях не е особено силен Показателен е примера с автобиографията на Райна Попгеоргиева една от емблемите на Априлското въстание тя е публикувана на руски още през 1877 г а на български се появява чак през 1935 1976 4 В по новото издание е прибавен и друг подобен текст Какво знам и какво съм претърпяла по време на Българското народно освобождение 5 от Цвета Иванчовица Изограф Отчасти към същата епоха отпращат и спомените на Теофана Златарова появили се под заглавието Цената на свободата 1988 Специален акцент представляват сборниците със спомени свързани по правило с революционното движение Ст Каракостов съставя Диарбекирски заточеници Героични сенки Биографични сказки писма дневници 1946 и Левски в спомените на съвременниците си 1940 1943 1973 1987 Ал Бурмов Христо Ботев през погледа на съвременниците си Спомени впечатления и изказвания на Ботеви другари и съвременници 1945 Н Жечев Спомени за Априлското въстани от 1786 г 1975 Н Ферманджиев Ботевите четници разказват 1986 Ив Радев Българското въстание от 1835 г Велчовата завера Материали и документи 2000 и др Значителна част от включваните в подобни сборници спомени са всъщност лични писма извлечения от молби за пенсии откъси от други текстове и пр Много често зад тях стоят някакви конкретни мотиви и намерения при всички случаи те биват извадени от естествения си контекст Не липсват и намеси в текста или бележки с възражения а и случаи на преразказ на автентичния документ Някои от по големите текстове на хайдути и революционери биват подложени на литературна обработка В подобни случаи дори и намесите да са напълно коректни крайният резултат представлява творба която очевидно се различава от оригинала и променя общата картина на епохата Може да се окаже че някой хайдутин чиито спомени са минали през ръцете на Л Каравелов или Н Хайтов е по добър стилист от негов връстник учител или дори вестникар чиито мемоари достигат до нас само с езиково нормализиране По принцип ясен но обикновено загърбван е проблемът със съкращенията и публикуването на откъси една практика която очевидно променя авторовата картина на представяните събития Възраждането е особена привилегирована епоха в българската история Публицисти политици и всички които получат достъп до медиите охотно се изказват възторжено за него и често се позовават на примера на революционерите и просветителите Затова би трябвало да се очаква че мемоарите на възрожденците като един от основните източници на сведения за епохата наистина не единствен също имат особен статут който включва и относително често преиздаване което да прави текстовете достъпни до новите поколения Тук едва ли е мястото да се разглежда сложния проблем за привилегироваността на който и да е отрязък от историята Разглежданият проблем е доста по конкретен издателската съдба на мемоарите за Възраждането Оказва се че фактически не всички възрожденски спомени се ползват със заявения привилегирован статут преиздават се отделни творби на първо място Записки по българските въстания като в съзнанието на публиката благодарение и на съкратените издания и христоматиите тези творби на практика са представени от отделни техни фрагменти Великото народно събрание в Оборище Въстанието в Батак които естествено редуцират наистина богатата картина на епохата която се съдържа в цялата творба Друг е въпросът че Записките на З Стоянов са всъщност само една от гледните точки към представяните събития при това полемизираща а и проблематична Другите гледни точки към същите събития са поставени в неравностойно положение те не попадат в канона и имат малко издания В още по неравностойно положение се оказват гледните точки които не виждат епохата през призмата на четите Априлското въстание Ботевата чета Чисто количествено дори без да се смятат преизданията потомците разполагат с повече спомени на революционери отколкото на просветители Това парадоксално положение противоречи както на броя на двете групи и на тяхната книжовна активност Очевидно обществото и неговите институции и то не само от втората половина на ХХ в изпитват по

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/104-publications-of-memoires.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Кафенета, кръчми, салони и ханове в българската литература от втората половина на ХІХ в.
    Пелин това обикновено става Интересно е разграничаването е между кафенетата кръчмите т е между светски публични места за социални контакти в разположени в сгради и в рамките на селището То също не е толкова очевидно колкото изглежда на пръв поглед Уж е ясно в кафенето се пие кафе в кръчмата вино и ракия Изключенията обаче не са малко От друга страна кафенетата така или иначе се възприемат като свързани с турците и Ориента а кръчмите като нещо свое и изконно Ако вярваме на Вазов Под игото и Чичовци кафенетата са места в които усилено се бистри политика Те са и места които се посещават в делника Същевременно те са някак по свързани с властта в тях тя не се критикува директно Затова когато патриотичния плам се разпалва у чичовците те оставят филиджаните с кафе набавят си ядене и пиене излизат от града в Силистра йолу където както е известно въздухът трепери Според българската литература от ХІХ а и от началото на ХХ в кръчмите са места в които се срещат преди всичко работодатели и наемни работници чорбаджии и измекяри кредитори и длъжници Тук рядко се бистри политика а когато това става то не е по рационалния кафеджийски начин а по екстатично както е в Ботевото стихотворение В механата в което поантата е а вий вий сте идиоти един невъзможен завършек на многобройните кафеджийски спорове между волтерианци и елинисти или между Иванчо Йотата и Селямсъза Нека припомня че Ботевото стихотворение се отнася до механа и така или иначе към чужбина Заслужава си да се помисли и за разграничаването между механата и кръчмата Не само Ботев но и Крали Марко като че ли си пие виното по скоро в механа Вазов обаче предпочита да назовава мястото в което се събират хъшовете кръчмата на Странджата А то не ще да е много различно от местата които посещава Ботев За него за хъшовете и за Крали Марко кафенето е нещо негероично дори женствено Обратното обичайното място за един Алеко е кафенето и бирарията където според името алкохолът е по лек а може и да има и дамски оркестър с който интелигентът да си направи някоя по грубичка среда Модата на салоните също идва отвън от Европата вероятно все пак по скоро с посредничеството на Русия Те са частни сбирки обикновено периодични на тях като че ли най често се пие чай и се разговаря за по високи материи включително и за литература И едно отклонение за чая Мемоарите за младия Чинтулов ни го представят на чаша чай в Одески трактир или чайна Чаят една напитка която несъмнено идва в Европа от Ориента от Далечния Изток Китай Индия а и Япония у нас се възприема по скоро като руска а след това като английска което в контекста на българския ХІХ в ще да рече европейска цивилизована Въпреки че отдавна е традиционна за добре познатите турци които разбира се са обратното на европейци и цивилизовани поне в контекста на една част от писанията от същия период Салоните се оформят след Освобождението един любопитен образец на нещо

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/100-coffee-houses-and-taverns.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • За проблематичността на академичното знание
    трудът трябва да бъде продължен с още два тома за които в предисловието се посочва че ний сме приготвили веществото и евентуално още един но за по нататък не смеем да ся обещаем нищо защото като немами йоще никое вещество събрано Книгата има множество спомоществователи за нея се появяват обяви във вестниците Македония и Свобода отзив в Турция и т н След още две години Кръстевич се спира на Поглед върху произхождението на блъгарский народ в статията Г н Дринова теория за произхождение на българский народ 8 Тя е публикувана на челно място в сп Читалище и е придружена с подкрепяща я бележка подписана от Л I Лазар Йовчев по късно екзарх Йосиф По същото време М Дринов пише рецензия за труда на Кръстевич с темпераментното заглавие Хуни ли сме 9 Тя пък е подкрепена от бележка подписана от Редакцията дело вероятно на В Д Стоянов Рецензията на Кръстевич е датирана В Цариград 1871 19 ноември а на Дринов ноември 4 г 1871 Москва Явно двамата автори не са знаели какво пише другият по същото време След излизането на Дриновата рецензия Кръстевич публикува Отговор на г Дриновата критика върху Българската история на Г Кръстевича който излиза в сп Читалище 10 и като самостоятелно издание Цариград 1873 След известно време полемиката между двамата ще се пренесе в друга сфера когато Г Кръстевич публикува Критическо разглеждание на г Дриновото новобългаско азбуке 11 Това е позакъсняла реплика към друг голям спор от това време за правописната и езикова норма Репликата е позакъсняла тъй като възразява на статия от преди години 12 Позицията на Дринов в този спор днес е залегнала в книжовната норма а на Кръстевич звучи доста консервативно след повече от век ни е трудно да приемем и желанието му Дринов да се съобразява с негови по ранни публикации Двамата опоненти са ситуирани по напълно различен начин в българското общество Гаврил Кръстевич 1817 1898 е сред най изявените фигури от цариградския кръг На титула след името му е пояснено член от върховното ц съдилище Диван и Ахкям и Адлие Завършил е право в Париж и преподава търговско право в Юридическата академия Двадесетина години по младият Марин Дринов 1838 1906 е кандидат на историко филологическите науки на Московския университет 1865 и първи председател на Българското книжовно дружество в Браила 1869 В годината която пише рецензията за История блъгарска Дринов защитава магистърска дисертация в Москва а следващата ще бъде избран за доцент в Харковския университет Най физиономичното в по късните им биографии донякъде си прилича След Освобождението Кръстевич е директор на вътрешните работи във васалната на Османската империя Източна Румелия след това е главен секретар на генерал губернатора Алеко Богориди и главен губернатор След Съединението се връща в Цариград Дринов се включва в руската администрация на България след Освобождението като съветник на княз В А Черкаски после става вицегубернатор на София и управляващ отдела за народното просвещение и духовните дела но през 1881 се връща в Харков казано по друг начин оттегля се във втората си родина Очевидно двамата черпят авторитет и легитимност от

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/97-academic-knowledge.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Иван Вазов и Васил Попович
    сходни заглавия Още през 1871 г във Влашко той пише Към природата Природо прекрасна природо всесилна 3 което дори праща на В Друмев за публикуване в Периодическо списание но стихотворението е отпечатано за първи път едва през 1949 г Друго Вазово стихотворение се казва В природата 4 то е публикувано за първи път в Скитнишки песни 1899 но със заглавие Предпазливост Най вероятно е Попович да визира публикацията в Наука двете стихотворни закачки стоят една до друга в архива му Днес е трудно да се разберат мотивите които движат сатиричното перо на Попович Понякога но не винаги той е строг критик художникът Н Павлович го е изпитал на гърба си друг път е рязък в публицистиката или в житейските си жестове Известна е само една публикувана негова сатира в мерена реч насочени към конкретна личност Героя на нашето време при това подписана с псевдонима Пътник Според изследвачите обектът е В Д Стоянов отколешен противник в борбите около Книжовното дружество В архива му обаче се пазят множество конкретни епиграми прозаични сатири за К Иречек и др Не е известно дали Вазов и Попович въобще са се срещали въпреки че не особено многобройните изявени български литератори след Освобождението по правило се познават За кратко и двамата са в Браила още през 1871 Вазов в хотел който се посещаваше от българските хъшове 5 но това едва ли е по представителният браилски хотел Петербург държан от Костаки Попович по големия брат на Васил няма данни двамата да са общували по това време Думата идеокрадец в стихотворението И В а а Гусла След прочитането ѝ може да отпраща към някакъв конкретен повод И Вазов и Попович имат стихотворение което започва с Цвете мило цвете красно като при това по известно е именно Поповичевото Полско цвете публикувано в неговата Детска гусла 1879 1880 1883 Вазовото се нарича Цвете и в разговорите си с Ив Шишманов 6 поетът твърди че още през 1868 1870 е написал любовно стихотворение което започвало Цвете мило цвете красно що си тъй печално днес То завършвало така Кат е тънка да не губим туй ах време без цена в упоение да любим в таз бижлива младина Съученикът му Никола Иванов стъкмява мелодия по някаква гръцка песен Вазов праща стихотворението на П Р Славейков да го публикува във в Македония но той не го отпечатва Поместено е в Песнопойка с народни и любовни песни Издава П Иванов Търново 1880 Отбрана песнопойка Събрал и наредил Ил П Лилов Лом 1897 7 а сигурно и в други песнопойки и по късно в съчиненията му където пък вторият стих е по различен цвете с тънинко стебло След първия стих творбата на Вазов се разгръща в друга посока и текстуалната близост с произведението на Попович изчезва Възможно ли е Попович да се е почувствал ограбен А и знаел ли е въобще за Вазовото стихотворение Ако е знаел от кога преди да напише своята творба или след това В подобни случаи най лесно е да се заключи че по малкия е заимствал от по големия и такива случаи

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/89-ivan-vazov-and-vasil-popovic.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Свое и чуждо във възрожденската драматургия
    Славейков като достоверен документ различията между неговия вариант на събитията и версията на Икономов все пак заслужава внимание При Славейков по категорично става дума за любов Мариола е от Велес което разбира се не значи непременно гъркиня а Николаки умира от холера При Икономов трансформациите са по посока на идеологически по категорични внушения Друг е въпросът че те може да се дължат и на развитието на слуха преди да стигне до автора на пиесата Вариантът на Т Икономов разгръща сюжета и въвежда допълнителни лица събития и дори сюжетни линии Редом с колебливия сахатчия Стойко застава неговият приятел Драган името е значещо който му дава кураж и измисля плана за залавянето на владиката на местопрестъплението Самият план отсъства и у Славейков Слугинята Добра пък е типичната образцова традиционна българка която е привързана към Стойчо и е готова да му помогне Градските големци Никола и Тончо също подкрепят клетия сахатчия Малко неочаквано за днешния читател и турския управник аенинът градски застава на страната на българите и дори оковава в букаи владиката една доста сурова мярка за прелюбодеяние Всички те могат да бъдат разглеждани като различни варианти на архетипния образ на помагача Функцията на злодея е предоставена на гръцките духовници владиката неговия дякон Григор и протосингела на търновския митрополит Редом с тях стои и кокона Кириака майката на невярната съпруга която на няколко пъти е определена като пезевенка на собствената си дъщеря 6 Персонажи подобни на Кириака по късно ще се появят в драмата на Т х Станчев Анатема 1872 и в други творби от епохата По типичния за възрожденската литература начин положителните герои доста пространно говорят за злощастията на българите а злодеите на първо място владиката не пропускат възможността да се саморазобличат в монолози Въпреки въведените допълнителни герои събития и перипетии сюжетът не е завършен Съдбата на Стойчо е неясна той стреля срещу дякона и в същия миг сам като мъртъв пада долу по нататъшната му съдба е неясна Авторът заявява че с турянето веригите на краката владикови завършва комедията а след това вървежът на работите става трагичен Пенев П 1962 98 но той е представен не на сцената а като прозаична заключителна част наречена Развръзка В нея присъстват и по радикални почти бунтовни действия Ступанката Николчова т е съпругата на българския големец който съди в Цариград владиката и бива отровен като чува за безчовечно причинената смърт на драгийт й ступанин в огъня си отгоре запаля владишкийт чифлик лятно живелище нейде вън или покрай града Пенев П 1962 99 Някои само маркирани сюжетни възможности може да провокират интереса на днешния читател Част от тях са свързани със слугинята която също носи значещо име Добра От една страна тя е ухажвана не прекалено настойчиво от дякона Григор който по скоро следва примера на владиката иска да е в крак с него От друга страна между нея и господаря й Стойчо като че ли преминава някаква искра която обаче не довежда до разгръщане на самостоятелна любовна сюжетна линия Като се има предвид и че предисторията на брака между Стойчо и Маргиола напълно отсъства от драмата както впрочем и характерното за епохата вменяване на вина на оженилия се за гъркиня българин може да се стигне до извода че любовта не представлява интерес за конструкции от типа на Ловчанскийт владика въпреки че те са посветени точно на отношенията между двата пола Отношенията между двата пола икономиката на жените в пиесата е сведена до изобличаването на чуждия прелюбодеец което ще рече и запазване на невярната своя жена дори с цената на провокиране на задълбочаване на прелюбодеянието и на още по голямото му публично огласяване което все пак не може да не е компрометиращо и за съпруга Драмата на Т Икономов не предизвиква особен интерес сред съвременниците Малко повече внимание й отделя единствено В Д Стоянов приятел на автора но и той не е много щедър в оценките Според него Описанието на характерите е сполучливо описанието на действието е исторически вярно действието отговаря на историческата правда езикът е хубав и наистина трогва дълбоко всеки българин що се отнася обаче до драматическата форма тук ни се струва че тя е много несполучлива или по скоро формата на това съчинение изобщо не е драматическа толкова само отбелязваме че е изградена на действителна случка която преди около 30 години се е случила в Ловеч Стоянов 2001 5 7 Повече от четири десетилетия по късно в обширна статия насочена към българската публика В Д Стоянов ще се върне към Ловчанскийт владика та при срещата си с Икономова последният ни показваше и четеше произведенията си в ръкопис също тъй ни е чел и комедията си която не ни се аресваше защото в нея имаше големи кусури особено затова че беше изпъстрена с някои и други изрази на които мястото не е на сцената И понеже тази пиеса бе излязла на бял свят с такива недостатъци то доколкото ми е известно не е била представлявана никъде Стоянов 2001 141 Пиесата е спомената поне на два пъти от Т Шишков но мнението му е почертано негативно по негативно отколкото мнението му за Криворазбраната цивилизация с която сравнява творбата на Икономов А колкото за Ловчанскийт владика цял целеничък е скверен и не го бива никак за сцена той може да се нарече повече сатира а не комедия и сатирата диктувана от времето и обстоятелствата ако и да излага с факти работата както си е но никога комикът не трябва да допусне тази волност Понятие за смешното и комическото или що е собствено комедия цит по Марков 1981 275 вж и 526 Изследователите на Българското възраждане също като че ли не отделят подобаващо място на пиесата на Т Икономов един от най ранните опити в жанра Общата оценка следва мнението на възрожденците действието е исторически вярно но пиесата е изпъстрена с някои и други изрази на които мястото не е на сцената И двата елемента от тази оценка могат да бъдат проблематизирани Днешният поглед не открива нищо чак толкова скверно 8 в творбата нищо което да не може да се намери в текстове на Славейков Каравелов Ботев дори на епископ Софроний Врачански А в тезата формулирана от В Д Стоянов може да се разчете твърдението че в името на голямата историческата правда конкретните факти могат и да останат на по заден план Без да настоява непременно за някакво пряко въздействие съпоставянето между Жорж Данден и Ловчанскийт владика заслужава внимание Общите елементи на двете творби не се изчерпват с общия мотив Още при Молиер се открива обвързването му със социална сатира насочена към определени класи от една страна аристокрацията а от друга сродилите се с нея богати буржоа Бедите на Жорж Данден произтичат от това че си е взел в някакъв смисъл чужда жена Същото важи и за ловчанския сахатчия И двамата се стремят да огласят греха на съпругите си един житейски избор който едва ли е задължителен и за двамата развръзката съвсем не е комична И двамата имат своите помагачи наистина твърде различни и в двете творби има и втора любовна интрига която остава на по заден план Поставянето на българската пиеса в контекста на Молиеровата творба косвено опровергава и почти единодушното мнение на критиците и литературните историци че Ловчанскийт владика е непристойна и затова неподходяща за сцената творба Пиесата на Т Пеев Фудулеску прокопцаният зет на хаджи Стефания която обикновено и не без основания се разглежда в контекста на Криворазбраната цивилизация съчетава значителна част от познатите сюжетни варианти свързани с икономиката на жените изкушаванията поне две ако не и три колкото са сестрите с които Фудулеску има някаква връзка и пагубните последици от брака с чужденка Фаталната грешка е допусната от по старото поколение навремето хаджи Ганчо си е взел за жена румънката Стефания и това като че ли е първопричината за бедите които сполетяват дома му В случая чуждата жена не е от групите на традиционните врагове гърци турци в по малка степен евреи може би и затова тя не е невярна но е пряко отговорна за злощастията на семейството Някаква форма на изневяра предварителна условна а и неясна може да се открие при дъщерите Най голямата Мата съпругата на Фудулеску открито флиртува с Благой годеник и съпруг на сестра й средната Руска навремето е отблъснала Фудулеско най малката Лина първоначално е влюбена във Фудулеску и по късно това дълбоко разстройва съпруга й въпреки че не е много ясно докъде са стигнали отношенията между двамата Синът Петър пък има връзка с една унгоройка Авторът представя в негативна светлина всички връзки с чужденци особено от противоположния пол и вижда в тях опити за прелъстяване на свои жени и похищаване на имота на българите Богатството на българите което става обект на похищение е важен елемент в част от вариантите на този мит но не е прието от по късната митология а и трудно се съгласува с доминиращата Паисиева представа за българите Основните оръжия в ръцете на прелъстителя са проповядването на новото учение ласкателството и измамата Това ново учение напомня цивилизацията от Войниковата комедия там обаче примамката има по тесен битов смисъл говори се за цивилизация но се разбира мода и добри обноски Т Пеев се насочва към по философски аспекти на модерното които са зафиксирани и в книги чиито заглавия като че ли все пак напомнят за идеалите на Войниковите цивилизатори Salonol ǔ damelor ǔ civilisate Secret ă ile damelor ǔ civilisate Впрочем един безпристрастен поглед към новото учение не би открил в него единствено отрицателни страни Основният му елемент е свободната воля Пеев 1976 на жената която е свободна и във всичко равна с мъжа Това си е есенцията на движението за еманципация на жените което набира сили по същото време в Европа а и намира някакъв отглас сред българите Друг е въпросът че Фудулеску както и Маргариди го използват користно Новото учение не се изчерпва с женския въпрос въпреки че той е най лесно забележимата му част Същността му е в еманципацията на човека от традиционния морал в поставянето на собствения живот над честта Фудулеску се отказва от дуел и мотивира този свой избор в индивидуализма който оправдава използването на другите и на техните пари и пр Всичко това разбира се е гарнирано с щипка пародийно представен великорумънски национализъм В скоби казано Т Пеев е съвременник на Фр Ницше който започва да се изявява именно през 70 години на по миналия век а през следващото десетилетие ще публикува Тъй рече Заратустра 1883 1884 Отвъд доброто и злото 1886 Антихрист 1888 от които ще се вдъхновява следващото поколение български интелигенти които ще търсят смисъла на предлаганото от Ницше радикално разрушаване на стария морал Смешно е да се уподобяват идеите на немския философ с репликите на един герой от пиесата на Т Пеев И все пак въпреки напълно различната насоченост някаква близост между аморализма на Ницше и новото учение на Фудулеску може да се забележи Преди да бъдат категорично формулирани всички значителни идеи известно време се носят във въздуха редица автори подготвят появата им не е изключено някой от тях пряко или косвено да е въздействал върху българина който да се е оказал вътрешно готов да ги долови и въведе в творбата си което естествено не означава да се солидаризира с тях Но това беше в скоби По повод книгите които Фудулеску дава на младата и не високо образована Лина девойката възкликва като може би повтаря предишните думи на своя наставник Ама защо писателите съобщават новите теории на публиката в иронически смисъл Една от причините според Фудулеску е че развитият човек като разбере целта им прозира тяхната ирония и взима за истинно и положително всичко което те осъждат Пеев 1976 курс Н А Подобна стратегия на иронично говорене е широко разпространена включително и в масовата литература и публицистиката чак до наши дни Тя може да се открие и в първата чисто порнографска книга от Българското възраждане Любовник или неговите в Цариград от любов приключения Превел от гречески Г И С Цариград 1849 Същевременно модерната критика на ХХ в непрекъснато настоява на многообразието от смисли в една творба а някои декоструктивисти дори твърдят че всеки текст носи в себе си смисъл който е противоположен и дори подрива буквалния Всичко това се родее с абсолютизирането на иронията за която говорят и персонажите във Фудулеску Естествено тук не се твърди че с отделни репликите в драмата си Т Пеев е предусетил някои от най характерните идеи на хуманитарното познание на ХХ в още по малко че ги е използвал съзнателно Което пък не означава че подобни идеи не биха могли да се насочат към една българска пиеса от 70 те години на ХІХ в Или най малкото не може да се отрече че един модел за тълкуване на литературата пряко заявен в една творба може да бъде отнесен и към нейното тълкуване Интересна гледна точка към творчеството на Т Пеев и важния за Фудулеско конфликт между традиционното и модерното предлага сравнението между мемоарните Прекъснати спомени и фикционалните му произведения 9 и особено изображението на негативното в тях 10 Тя се опира и на дефинираното в текста на Фудулеску иронично говорене Поне два са епизодите от мемоарите които заслужават внимание в този контекст И двата са свързани с колоритни фигури от миналото на Етрополе Първият е даскал Симеон Лазаров Подбалкански с когото младият Тодор като школски калфа т е ученик от по горна степен влиза в конфликт Поводът е шпионството на съученика му Урчо Цеков непрокопсан син на млада вдовица отнасяща се благосклонно към мераците на даскала Веднъж Тодор казал че даскал Симеон вместо да нагледва учението на учениците си по цели часове губи да суче мустаците си и да прави разни любовни знакове на една мома срещу училището от задните му врата Пеев 1976 27 Урчо побързал да предаде тези думи на своя покровител Последвало жестоко наказание но с това историята не свършва Авторитетният хаджи Пею бащата на Тодор събира първенците и даскалът бива уволнен Мемоаристът допълва епизода със слуха че покойният Цеко Урчов съпругът на вдовицата бил се увампирил и нощно време догдето петлите пропеят ходил в къщи при жена си разхвърлял всичката покъщнина нападал на Цековица и я душил но не я удушвал Пеев 1976 28 Наложило се да викат изтребителят на вампирите който да прибегне до познатия на цяла Европа ритуал гробът се муши с ръжен полива се със специална отвара и т н Мемоаристът свидетелства че така вампирът бил убит и вече не правел пакости но даскал Симеон по това време бил напуснал Етрополе Вторият епизод е от към 1870 г т е шестнадесетина години по късно и представлява портрета на баба Гена Герелева Разказът за нея както и повествованието за описаните с хумор премеждия на помака Хасо са вероятно най разгърнатите портрети в мемоарите И тримата са обрисувани като олицетворения на старото на общественото съзнание което Т Пеев заварва когато се главява за учител в родното Етрополе Акушерка лечителка врачка и магьосница баба Гена Герелева е запомнящ се раблезиански образ на огромно женище ненаситно на ядене и пиене което властва над умовете на съгражданите си респектирани от свръхестествените й възможности Тя не само лекува кога успешно кога не към нея се обръщат за помощ при най различни ситуации Страхът от нея може да има и положителен ефект например при разкриването на някоя кражба в такива случаи заподозрените биват заплашени че ще трябва да пият от една специална течност бенгелик от която крадецът ще се надуе като бъчва и ще се разпука Пеев 1976 41 докато невинните ще останат невредими Портретът на баба Гена също не минава без прелюбодеяние нейната по голяма дъщеря хубавата вдовица Рашка проявява прекалена преданост към тукашното манастирче Св Троица Варовитец и особено към младия му игумен По късно революционният комитет ще събере Т Пеев и същия игумен Хрисант Мемоаристът не навлиза в подробности за несъмнения си конфликт с баба Гена но изрично свидетелства че според неуките жени новите даскалчета които и в черква не стъпят бръщолевят против нея Подразбираме обаче че същинската причина за сблъсъка е това че Т Пеев успява да пренасочи част от приходите от манастирските земи към училището Без да се самоизтъква и в двата епизода Т Пеев ни се представя в ролята на просветен човек или на младеж стремящ се към просвета който се противопоставя на традиционни суеверия и морални прегрешения Дали е напълно справедлив към Симеон Подбалкански учител спомоществовател книжар а след Освобождението съдия кмет депутат пък и към баба Гена днес трудно може да се прецени С едноактната комедия Даскал Генко Т Пеев като че ли се връща към ученическите си спомени за даскал Симеон освободени от историята с прелюбодеянието за да изрази отношението си към учителите от по старото поколение Личният момент допълва посочваната от изследвачите близост с по ранни възрожденски творби като диалога на Д Войников Даскал Цони и комедията му Чорбаджията 1864 както и с Килия от И Х Илия Христович играна през 1872 г а издадена през 1881 г 11 С даскал Генко и чорбаджи Петко от комедията Т Пеев допълва познатата от мемоарите галерия на българите от старо време на ретроградното даскал Симеон баба Гена Хасо Интересно е и едно противопоставяне стари млади вмъкнато сякаш между другото което обаче присъства и при Христович и при Войников Чорбаджи Петко се оплаква от сина си Иван който заминал за Влашко Сига чувам от хората тоз проклети син са развалил и фанал хептен лоши пътища фърлил потури бащини си та навлякъл идни тесни банавреци и заприличал на дявол А чи и на краката си нахлул идни обувки налепени на петите им пенчета и заприличал на вампирска кукила Та па не стига туй ами зафанал да ходи пу кафенетата да пуши цигара и да обикаля и други тамошни сбирища дету ималу казват друговерски книги на които и той са научил да чите Пеев 1976 103 курс Н А Това си е иронично говорене в чист вид Очевидно е че поне външно Т Пеев стои по близо до този Иван отколкото до чорбаджи Петко пък и до собствения си баща снимките ни го показват все в дрехи алафранга сам той чете друговерски книги и дори превежда от тях участва в различни тамошни сборища като Българското книжовно дружество и в съвсем чапкънските от гледна точка на чорбаджии като Петко революционни комитети Думата ми е че Т Пеев не може да сподели разбиранията на смехотворния си герой Нещо повече той едва ли споделя и далеч по задълбочените

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/88-own-and-foreign-in-bulgarian-drama.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Мислейки Възраждането, слушайки (за) Възраждането
    това дали говорим за Паисий и Ботев или за техните изследователи Както добре знаете подборът на авторите и текстовете съвсем не е толкова безпроблемен дори за една сравнително ясна епоха Нека пак прибягна до примери Много интересни форми на конкуренция се наблюдават при йерархизираното представяне на възрожденските поети В Академичната история на българската литература има очерци за Р Жинзифов и Н Козлев но не за Гр Пърличев Правилните т е русофилски настроените борческите народните винаги печелят по предно място Два примера за по късното включване в канона Всички ние знаем подробно историята за пътя на Т Пеев към корпуса на възрожденската литература Макар и в крайна сметка успешен този път в никакъв случай не е лесен Някои от нас вероятно знаят и за опита В Попович да бъде вкаран в същия корпус Засега резултатите са доста скромни В по общите прегледи неговото творчество е споменато май само в Записки по българска възрожденска литература 2004 на Ю Николова за което съм й много признателен Питам се обаче ако В Попович бе достигнал по същия начин до днешната публика и научна общност чрез изследователските усилия на проф дфн Д Леков откривателя на Т Пеев дали съдбата на този недолюбван и приживе самотник не би била по добра За мен чисто субективно казусът В Попович се успоредява с казусът Никодим Агиорит Тяхната днешна рецепция се оказва според моя подчертано субективен и не безпристрастен поглед парадоксално неадекватна За Попович има една да я наречем условно самиздатска книжка която охотно се премълчава да не кажа дисквалифицира Ако се съди по това кой ги издава награждава и пр заниманията с Никодим Агиорит в България са далеч по престижни Но всичко това са конкретни неща за които съм говорил и друг път Повтарям ги вероятно и защото те така и си останаха изговорени но не и публикувани дори и в Интернет въпреки че поне два пъти съм ги предлагал Същественото е втвърдеността на корпуса на възрожденската литература на канона ако ми бъде позволена една по свободна употреба на тази дума При това нямам предвид някаква необходимост от преподреждане или изваждане на някого от този канон колкото трудното добавяне на нови текстове и автори например Ст Стамболов И на първо място доминиращото усещане у мнозина че подобни главоболни операции всъщност не са необходими тъй като ние реално познаваме Възраждането и остава само да говорим за него Струва ми се че е необходимо реално вслушване в гласовете които идват от Възраждането осъзнаване на тяхната множественост и неравнопоставеност разчитане на посланията им а и на мотивите които стоят зад тези послания и зад тяхното актуализиране или премълчаване И това не е конюнктурен проблем свързан с някакво преосмисляне или нов прочит а същността на всяко занимание с миналото При подобно вслушване може би ще доловим проблемът за автентичността на гласовете които достигат до нас Казано по друг начин за филтрите през които те са преминали още в своето време и по пътя им до нашето Един от конкретните въпроси които ме вълнува в последно време например е за намесата на издателя

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/84-thinking-the-revival-listening-about-the-revival.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Затворническите мемоари
    в оригиналната проза но тя още не е еманципирана от други тематични образувания възприемани като по важни Вставните разкази от Спомени от цариградските тъмници се оказват първите чисто любовни истории в оригиналната проза Изглежда тяхното съществуване е възможно само при представянето им като документални а и при обвързването им с герои небългари и небългарска среда При това както бе дума творбата достига до българската публика едва през 1881 г Първи е разказът на гърка Ламбо В него са преплетени две сюжетни линии и двете свързани с любовта но по диаметрално противоположен начин Първата е чистата и искрена любов на хубавата млада и заможна туркиня Лейла към Ламбо Единствената пречка е принадлежността им към различни религии В началото бедният Ламбо категорично отказва да приеме исляма да бъде осиновен от турците и да получи хубавицата Постепенно младият грък също е завладян от любовта и като че ли се решава да направи решителната крачка дадох нея вече надежда на Лейла и на майка й че ще се потурча с 31 Следва драматична вътрешна борба която всъщност остава неразрешена външни обстоятелства спестяват на героя проклятието на избора Тези външни обстоятелства са свързани с втората линия която също до някаква степен е посветена на любовта но на тайната и осъдителна любов И при всички случаи с авантюрния тип повествование а и с един познат на българската книжнина стереотип Ламбо служи първо на владика и опознава разврата на фенерското духовенство Освен всичко друго той трябва да придружава владиката до къщата на неговата любовница След време владиката го отстъпва на свой близък приятел Оказва се че това е съпругът на любовницата а Ламбо трябва да информира владиката кога новият му господар няма да нощува вкъщи Двете сюжетни линии едновременно достигат до своите кулминации Докато Ламбо се измъчва от тежестта на избора господарят му научава за изневерите на жена си На сутринта се разбира че господарите на Ламбо са загинали в пожар а владиката е изчезнал Разкъсван от угризения Ламбо побягва от Цариград След години се връща и измолва да го пуснат да живее в една дупка в Министерството на полицията същата сграда в която някога е живяла Лейла романтичен жест който е пазен в тайна от другите обитатели на тъмницата които не биха го разбрали Цял приключенски роман може да се извлече от сюжета на Разказът на Борковски за министъра ортака на калпазаните фалшификаторите и за адската машина При това тук става дума за международен шпионаж разказвачът полският евреин Жул Борковски във Франция станал оръдие в тайната полиция на министъра на външните работи в наполеоново време графа Валевски който го пращал няколко пъти в Испания с тайна мисия След това Борковски се подвизава като фалшификатор на пари в Англия попада в Цариград където се включва в заговор за нещо като държавен преврат Перипетиите са прекалено оплетени за да бъдат предавани тук заслужава да се спомене присъствието на най висши османски сановници и почти задължителните харемски сцени както и висшата европейска политика На този фон една само маркирана любовна история остава във фона на творбата Типична любовна трагедия се съдържа в разказа Джехад чауш Този път той достига до Миларов не пряко от главния персонаж а чрез негов приятел тъмничар Сюжетът днес изглежда банален но той е бил нов в контекста на българската словесност от 70 те и 80 те години на ХIХ в Още като юноша бедния Джехад се влюбва в красивата Бюлбюла дъщеря на неговия господар Момичето охотно дружи с него но когато пораства го отхвърля и се влюбва в по подходящ младеж Отблъснатия Джехад нахлува в харема и заколва майката и две робинята но дъщерята се спасява Нещастният любовник бива хванат хвърлен в затвора и скоро след това обесен Контрастна по дух е главата Романтична случка в тъмницата в която любовта е изцяло платоническа без каквито и да е драматични събитийни прояви Пламъкът на чувствата се разгаря в красивата Айше която в началото само се смилява над клетия затворник Св Миларов когото наблюдава през прозореца Историята представлява класическа проява на изходната ситуация от мотива за разделените влюбени познат на преводната книжнина от това време Пречките между тях са многобройни като най непреодолима е религията Сюжетът намеква че бащата на девойката Мехмед бей някой си голям чиновник на Високата порта би могъл да освободи Миларов ако той приеме исляма и се ожени за дъщеря му Друг интересен елемент е че в очите на девойката Миларов е романтичен герой не само като затворник но и като самотник който по цял ден чете и пише в усамотение Читателят пък се изненадва от неочаквано либералния режим в демонизираните в българската литература от по ново време османски тъмници Младите общуват само със знаци и успяват да си разменят по едно кратко писмо Не след дълго семейството на Айше се премества и това слага край на романтичната случка Миларов не пропуска възможността да си сложи позната литературна маска Сърцето ми се стисна и една сълза се търкулна низ лицето ми с 96 Дотук любовните истории за хора от различна вяра повествуват за християнин и мюсюлманка Разказът на Бошняк Мустафа донякъде разменя ролите Тук мюсюлманинът се влюбва в българка робиня Поробването на българки е основен сюжетен елемент във възрожденската проза но тук случаят е по различен Пашата всъщност спасява невръстното момиче останало сираче по време на Кримската война някои заптии го бяха намерили само самничко в една гора близо до едно село което татарите бяха ограбили и запалили с 119 Шестгодишното дете очевидно сменя вярата си но това събитие дори не е споменато съобщава се само новото му име Гюл Бахар сиреч пролетна роза зарад чудната красота от която нейното лице още тогази блестеше Детето живее щастливо при пашата а когато пораства между Мустафа и Гюл Бахар пламва голяма любов Тук сюжетът тръгва по скоро според приказния отколкото според националистическия модел старата ханъма умира а другата пашова жена една люта арнаутка се страхува от красотата на девойката и я продава От мъка Мустафа тръгва по света пътищата му минават през Русе Цариград Манчестър и Лондон В английската столица младежът е почти прелъстен от местна хубавица но съпругът й разбира и Мустафа бяга в Цариград След много премеждия той намира своята любима и двамата започват да кроят планове за бягство в Европа Съдбата си прави жестока шега Обирът на сараф евреин в Русе и прелюбодеянието остават ненаказани но когато в османската столица младежът защитава достойнството си на турчин накърнено от нахален англичанин той трябва да отиде в затвора Все пак за разлика от другите вставни истории тук надеждата остава присъдата е само три години и те вече изтичат Във вставния разказ Сръбските калугери Ахмед и Халил се открива една особена форма на може би несъзнателна пародия на новомъченическите сюжети и въобще на историите за насилствената смяна на вярата Сюжетни възли свързани със смяната на вярата присъстват на няколко места в книгата при това в една доста широка гама от доброволни актове мотивирани по различни причини през откази да се приеме турската вяра до по редки примери за налагана на исляма със сила Проблемът вълнува автора и той му посвещава цяла повест публикувана на хърватски и непреведена на български език Дейхад Чауш 14 Доколкото може да се съди по сведенията които дава Ил Конев повестта не само излиза почти едновременно със Спомени от цариградските тъмници но и е написана в нейния стил на достоверното мемоарното повествование и приема формата на спомен разказан от автора през 1873 г на една вечеря в Одеса Отношението към потурчването на християни очевидно е негативно и искрено Въпреки че бащата на Св Миларов 15 е униат синът не дава повод за съмнение в принадлежността му към православието Главата Сръбските калугери Ахмед и Халил е майсторско композирано авантюрно повествование което вероятно с основание е представено като достоверно като разказ на главния герой в него сърбинът Димитри по късно приел монашеското име Порфирий а след и мюсюлманското Ахмед Напълно в духа на плутовския роман героят откровено разказва своите приключения като не спестява недостойните си дела и помисли Тук любовта на практика липсва циничният герой предпочита да говори за еротичните си преживявания наистина без да навлиза в детайли и да рисува пикантни сцени от живота в харемите Сходно е отношението му и към вярата и народността въпреки че то е малко по смекчено а авторът на места сякаш се опитва да припише някакви патриотични настроения на своя герой 16 Същевременно неговата история и като цяло и в някои характерни детайли повтаря в преобърнат травестиран вид повествованията на новомъченическите жития 17 Същевременно общата сюжетна схема тук е усложнена с допълнителни събития с повтаряне на основните събития и с въвеждане на допълнителни герои които в някаква степен повтарят жизнения път на главния персонаж Според най популярната сюжетна схема в житията по някаква причина бъдещият светец доброволно приема исляма след това се разкайва с помощта на духовен наставник се подготвя за мъченическия подвиг демонстративно се отказва от исляма и приема страданията и смъртта Доброволният отказ от вярата има някаква битова причина като в отделни случаи тя се преплита с измама прелъстяване или дори с насилие Димитри Порфирий Ахмед на два пъти се отказва от християнството Негов приятел и двойник в рамките на сюжета извървява по същия път Първи се потурчва и приема името Халил един млад черногорец който преди това се готви да стане калугер Постъпката е напълно доброволна а мотивите користни Той бил откраднал някои неща от манастира и като се поразчуло за това та се побоял той от драконовския в това отношение закон който действува в Черна гора прибягна към турците и се каза за близък приятел на княза та поиска да се потурчи с 139 Отстъпникът сякаш трябва да убеди мюсюлманите да го приемат в правата вяра затова се представя за роднина на княза и това се оказва решителен аргумент за тях Следва приемането на исляма и от главния герой То повтаря подобен епизод в някои жития въпреки че отново всичко е доста по различно Първоначално той е харесан от Ахмед паша валията на Икония който като че ли има сексуални аспирации към него След това го харесва и пашовата ханъма която се държи подчертано интимно с него но иска да го ожени за дъщеря си Димитри отказва и тогава вероятно по внушение на ханъмата е обвинен че се опитва да повърне Халил в християнската вяра Хващат го и го хвърлят в тъмницата но това всъщност не е кой знае каква репресия тъй като той е заточен престъпник И тук се извършва самото приобщаване към исляма което също напомня подобни епизоди в агиографската книжнина Там една вечер ми дадоха да пия толкоз много щото не знаех какво са ме питали нето що съм им отговарял На другий ден ми казаха че съм се обещал да се потурча и че то бездруго трябва да стане Аз хванах да се противя и да викам но всичко бе напразно Те ме пограбиха свързаха ми ръцете и краката за кревата и доведоха ходжата който ме обряза с 144 Нещо подобно се случва и с Никола нови Софийски от житието на Матей Граматик който е опит с шербет При Ахмед напитката ще да е била по силна Опитът за прелъстяване пък отпраща към житието на Акакий Серски но без лъжливото обвинение отправено към мъченика което го оприличава на библейския Йосиф Разказвачът няколко години е живял в манастир и в средата на духовници и може да се допусне че в някаква степен познава религиозната литература която съзнателно или несъзнателно попада в трансформиран вид в разказа му записан от Миларов От своя страна авторът на Спомени от цариградските тъмници очевидно е обработил това което е чул така че приближаването до нормата на житията може и да е негово дело След обрязването Ахмед решава да тръгне по по различен път Най сетне разумът ми взе връх и аз реших като няма вече друго спасение а то поне да си създам колкото се може по добро положение Заслужава да се отбележи употребата на думата разум която не е особено адекватна на ситуацията и на религиозната литература и отпраща към съвсем различни контексти Важен е и начина по който Ахмед си създава положение Той обявява че му се е явил ангела Гавриил който ме повидя и ме благослови от божа страна та ме укрепи в правата вяра що съм я прегърнал с 144 Един искрено вярващ човек трудно би се решил на подобно светотатство при това използвайки името на почитания и от християни и от мюсюлмани архангел Гавраил Очевидно за героя на повествованието религията е средство за извличане на лична изгода а предишните откази да приеме исляма са допълнително привнесени или елемент от пазарлъка за по добра цена В края на историята Ахмед за втори път се отрича от християнството този път без никаква измама След много митарства преследван от властите за кражби той отива в Цариград при своя благодетел та да го замоля да изработи той щото като бях станал вече муслуманин да ме не закачат вече и да ми не отнемат свободата с 148 Но това е в края А след първото отричане напълно доброволно Ахмед и Халил постъпват в теке на дервиши и се отдават на гнусни беззакония върху ерменците Но малко по малко хванах да усещам ужасния живот който ме беше покорил и почнах да въздишам зарад свободата и отечеството Всъщност причината е по прозаична благодетелят му Ахмед паша е преместен в Цариград а неговия приемник Исмаил паша не ни зачиташе за нищо И тогава бягството се оказва възможно Двамата бегълци стигат до Мараш доста голямо но съвсем запустено място населено главно с християни от караманлийското и арабско потекло с 146 И тук идва ред на второто и особено важно за житийната норма преобръщане възстановяването на християнската вяра То е не по малко користно свещеникът е умрял и двамата заемат неговото място и се възползват от облагите на сана изказахме се ние като християнски калугери които със свята мисия пътуват по земята с 146 Ни следа от разкаяние от душевна борба ненужна в случая се оказва и подготовката под вещото ръководство на духовен наставник Любопитно е че и след възстановяването на християнството разказвачът използва за своя другар името Халил На пръв поглед не се забелязва никаква връзка с възловия епизод в житията Но ключови елементи от него могат да се открият на други места в текста в които присъства и духовен наставник и поругаване на исляма и двете в подчертано преобърнат вид Всъщност наставниците на Димити са няколко Първият е неговия вуйчо игумен който го взима при себе си в манастира Той е откровен лицемер и развратник който дръзко и едва ли особено канонично заявява и аз в младостта си бях страшен гороломник не честта ме тикна на божия път и ето до каква почет достигнах и при това заслужих сигурно място близо светаго Петра в рая с 132 Всъщност в манастира калугерите спяха хранеха се добре и пиеха още по добре а вуйчо ми беше им пример във всичко Но особена слабост са му младите селянки които често посещават килията му Вторият наставник е Душан друг обесник в манастира Той запознава Димитри със своето учение което се гради на две максими Умът е пара Това го е казал вече един стар египетски философ който се викаше Епалимондас с 134 Втората максима е не по малко авторитетна друг някой си философ гръцки който се вика Сарданапулос е рекъл че парите на нашите роднини са наши пари В съгласие с това учение двамата младежи обират вуйчото игумен и избягват от манастира Пак в съгласие с учението в труден момент Душан обира Димитри и избягва сам Другият важен елемент от житията на новомъчениците е поругаването на исляма и извършване на християнски обреди Той също присъства в разказа на Ахмед при това на няколко места без обаче да води до някакви фатални последици за извършителя Зад поругаването по правило не стоят някакви религиозни подтици а откровено пиянство Такъв е случаят с Халил който обяснява пред правоверните дружбата си с карагадинския гяурин т е Димитри с желанието си да го обърне в правата вяра Самия Халил разказва на Димитри че като дошел в Цариград бил определен за в конака на един паша как го дочаквали вред бляскаво като член на княжеско семейство и му били определили месечна плата 500 гроша но че той по стария си обичай с неговата си мъченица ракия дотолкоз се напикясвал щото се забравял досущ и отивал по гръцките черкви и там се кръстел и правел поклони с 140 По късно тези епизоди се повтарят а Ахмед по собствените му думи трябваше чудеса да правя за да не се разсмея с 145 Друг задължителен за житията елемент е чудото което увенчава духовния подвиг на мъченика В разказа на Ахмед става дума и за чудо при това скоро след възстановяването на християнството В случая обаче става дума за познат от литературата епизод в който просветен човек съзнателно заблуждава наивници много често някакви туземци че владее някакви свръхестествени сили В разказа на Ахмед това е второ този път косвено позоваване на разума Между това една случка въздигна нашата слава до в небесата През Мараш не течеше никаква река и жителите й вадеха потребната си за тях вода от някои близки извори Тогаз се беше случило щото повечето от тия извори според горещината бяха пресъхнали а пък аз като забележих че есенното време приближава и че в околността са валели дъждове и при разглеждането на тие извори като сапикясах че водата макар и незначително но все пак беше захванала да приидва смислих да направя чудо и повиках народа та го поведох към изворите и там четох молитви и пях туй онуй като молех Бога да прати вода И сляпа случка стана че на утрента водата надойде и изворите се изпълниха Мене ме имаха вече за пророк и чудотворец и хванаха да ме обсипват с дарове с 147 Би могло да се добави че и в същинските жития на новомъченици включително и в парадигматичните образци на поп Пейо и Матей Граматик чудото също е свързано с някаква форма на мистификация обикновено тялото на загиналия мъченик бива откупено и след това се обявява че изчезването му е чудо Интересно е какво е отношението на Св Миларов към деянията на Ахмед Авторът не се намесва открито в разказа а накрая се опитва да смекчи евентуална морална присъда с пояснението у Ахмеда сапикясах едно окончателно

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/83-prisoners-memoars.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Критически стратегии в/към възрожденската литература
    вече е започнало Оказва се че съществува и трети тип книжнина нито препоръчваните високи образци които Бобчев търси в по ново време 9 нито чернокнижно гяволско хорище която обаче поне понякога принася полза Тази полза ключовата дума за прагматичния подход обикновено не е назовавана или се търси в различни посоки ползата от прочитанието като развитие на обикновената грамотност която пък има принос към нравственото усъвършенстване и към националното самоопределяне два големи просвещенски проекта които просто плачат за проблематизиране Най малкото защото влизат в противоречие с основната за Възраждането Паисиева опозиция прости но нравствени българи срещу учени но лукави византийци Или пък с явната затвореност на необразования човек противопоставен на универсализма и отвореността на образования Традиционната литературна история която както бе дума от една страна обича да повтаря бончевските по тип преценки от друга упорито акцентува върху ползата от възрожденската книжнина и натоварва думи като утилитаризъм и утилитарност с явни положителни конотации като по този начин още повече обърква и без това неясните си представи за това що е литература 10 Нашата книжнина на Бобчев също може да се разглежда като програмна статия Тя е дело на бъдещ московски възпитаник който в този момент обаче е типичен представител на цариградския кръг Стратегията тук е по друга присъства чуждото мнение което се отхвърля наистина също без особена аргументация Бобчев обаче безпогрешно подбира сред примерите на своя опонент двата които най малко издържат критика Робинзон и Изгубена Станка и естествено заостря констатацията си за Разбойници Прагматичният подход е до голяма степен междинен и поради това недоизяснен по скоро критикуващ чужди позиции отколкото градящ някаква своя завършена представа Затова и в него несъмнено могат да се намерят различни противоречия Съвсем младият Бобчев бърза да формулира пристрастията си към позитивното към познавателната литература Въобще книжовните трудове могат да се разделят на два дяла забавен и научнопоучителен От първий дял книгите наистина намерват повече читатели Знаете добре че има окаяни хорица които душа дават за блудкави романчета Причината на това ви е известна Но каква полза принасят тези фантастически творения на своите любители Дали по друга от тази дето изпълнят фантазията с по чудновати мечтания и оставят следи от дим и пари Романите тези разбирам които не са нито исторически нито пък развиват поучителен въпрос тези романи са убийствени за наший народ особито в днешньото му положение заявява той в писмо до настоятелството на Българското печатарско дружество Промишление на 24 октомври 1872 г 11 В критическите си изяви от следващите години Бобчев няма да е толкова категоричен ще посмекчи възгледите си дори привидно ще твърди нещо много по различно Несъмнено младият автор който в цитираното писмо препоръчва своя ръкопис на Пътуванье около света не се е отказал от литературните си пристрастия и интереси но предпочита да постави акцент върху зреещите у него позитивистични настроения които няма как да не бъдат свързани поне косвено или типологически с идеите които се налагат в част от руската критика и обществена мисъл след В Белински От друга страна в цитираната рецензия Бобчев ще заяви Романът е най природният род от съчинението той е в същото време и най изгодният за да се разкажат много исторически подробности приключения и събития той е най заможният да представи во всичката живост някоя отлична историческа или легендарна личност той най подир е най ясното изображение на человеческите страсти стремления идеи и наклонности 12 Не може да не се долови че цялата тази пламенна възхвала на романа се мотивира не със собствените му качества с литературността а с един от аспектите на неговата приложност Един възглед който не е напълно чужд и на някои днешни литературни историци При цялата му колебливост и неизясненост струва ми се че прагматичният подход е най плодотворен Именно той и единствено той през епохата донякъде по силата на своята междинност предлага някаква възможност за аргументация а и е относително по малко склонен да следва външни авторитети традиционна слабост на българската критика и до днес Радикалният подход към литературата е най характерен за Л Каравелов и Хр Ботев Двамата многократно формулират негативното си отношение към домашната си книжнина дори и по категорично от Н Бончев Но отрицанията им са продиктувани не от сравнение с някаква класика с някакъв идеален ред а от желание за радикална културна промяна породена по скоро от общуване с идеите на либерали като Белински и Писарев Представата на радикално мислещите критици за съвременната им литература е недвусмислено негативна Л Каравелов сякаш я формулира най директно Ние можем да наречем българска литература само българските народни песни които са събрани и напечатани от братя Миладинови от г Верковича и от г Чолакова Българите нямат още литература 13 Ботев е не по малко строг както когато споменава попътно a la Бончев разни Телемахи Геновеви Душици и пр така и когато става дума за Войниковци Пишурки Пискюллиевци Пърличевци Вазовци и прочие наши велики таланти 14 Това негативно отношение към българската словесност обаче е допълнено с едно по скоро скептично отношение и към чуждите литератури което не предполага наличието на Бончевия идеален външен ред Чуждото е коментирано преди всичко от гледна точка на това дали е полезно за нас и нерядко то се оказва не особено подходящо За французския народ могат да бъдат полезни и поучителни романите даже на Пол де Кока а за нас не ще да има смисъл даже и Гетевия Фауст 15 По долу се пояснява нам е потребна преди всичко азбуката с нейното най ново и най лесно преподавание Очевидно тук се отрича съществуването на какъвто и да е идеален ред който има смисъл за нас бил той класичен Фауст или по съвременен по прагматичен Пол дьо Кок Една творба с която Ботев категорично не е съгласен е Тайните на инквизицията от Фереал превод Н Михайловски 16 за него тя е произведение слабо и недостойно да се превожда Любопитното тук е че с насочеността си срещу религиозните институции творбата в известен смисъл би трябвало да му допадне така че Ботев я отрича практически по художествени а не по идейни съображения Каравелов също е строг към тази книга като вмъква една всъщност много типична мотивировка Нека г Блъсков прочете

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/80-critical-strategies-in-towards-the-literature-from-the-age-of-bulgarian-national-revival.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive



  •