archive-eu.com » EU » Q » QUEENMAB.EU

Total: 199

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Възраждане
    слушайки за Възраждането За мен темата на форума представлява провокация поне в три аспекта Първата ми реакция е срещу деепричастието в заглавието което влиза в конфликт с някаква може би остаряла езикова норма Вторият и по съществен аспект е че говоренето някак изпреварва слушането и мисленето И третият е до болка познатото предварително допускане че е известно що е това Възраждане и че неговата ценност не се нуждае от доказване Заглавието на това есе стреми да събере тези три аспекта в едно а самият текст се опитва донякъде да навлезе в единия който според мен е свързан със естествената последователност на познавателния процес а и на говоренето за явленията В общия случай те първо попадат в сетивата осмислят се в някаква степен и след това се говори за тях Друг възможен случай е да се мисли нещо което не е възприето от сетивата а е създадено от въображението и след това да се говори за него Третият случай който няма нищо общо с университетското преподаване и научното изследване е да се говори едновременно с мисленето и дори преди него Детайли Николай Аретов Възраждане 07 Март 2011 Посещения 774 Прочети още Мислейки Възраждането слушайки за Възраждането Затворническите мемоари Казусът Светослав Миларов Интересен дял от мемоарната литература представляват записките за затвори и заточения 1 които са типични за следосвобожденската епоха но първите образци се появява по рано Проблематиката е универсална към нея са възможни различни подходи В световната литература могат да се открият разнообразни модели за мемоарно и фикционално пресъздаване на затворите които се съдържат в класически творби от ХIХ в като Записки от мъртвия дом на Ф Достоевски De profundis на О Уайлд Моите затвори на П Верлен както и появилите се малко по рано и преведени на български Тъмниците ми на С Пелико и т н Затворът присъства в Клетниците на В Юго и Граф Монте Кристо на А Дюма където са въведени мотивите за несправедливото наказание за възмездието и отказа от възмездие По късно затворът и следствените действия ще попаднат в Чужденецът на А Камю в творчеството на Фр Кафка и т н у нас той привлича вниманието на социолога Иван Хаджийски който написва Из философията на съвременния затвор Наблюдения и размишления върху неговото възпитателно действие 1937 Детайли Николай Аретов Възраждане 05 Март 2011 Посещения 1443 Прочети още Затворническите мемоари Критически стратегии в към възрожденската литература Крайно интересната тема Риторики на литературоведския дискурс има своя злободневен аспект Струва ми се че задълбоченото осмисляне на съвременното състояние може да стане и чрез връщане към миналото Картината на по ранните критически стратегии на риторическите позиции и типа аргументации може да се окаже полезна при осмислянето на днешното положение което се характеризира по скоро с недоизбистреност и търсене отколкото с ясно очертани типове и изходни позиции Детайли Николай Аретов Възраждане 04 Март 2011 Посещения 1387 Прочети още Критически стратегии в към възрожденската литература Два образа на книгата от времето на Просвещението Двама братя 1888 1889 от Илия Блъсков Думата просвещение има поне две близки но далеч не идентични значения които понякога се

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival.html?start=20 (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Многообразие на историческите митове: Български и балкански аспекти
    от друга като нещо подривно вредно и по същество чуждо Развитие на българската национална митология Важен особено на Балканите се оказва въпросът за наличието на няколко конкурентни или поне успоредни и допълващи се варианта на националната митология В друг контекст и с други цели преди време се опитах да очертая параметрите на няколко тенденции в българската култура които акцентуват върху различни представи за миналото което се възприема като славно и основополагащо за предстоящия културен градеж С История славянобългарска на Паисий Хилендарски започва основната тенденция която поставя българите в координатната система на Библията и търси връзките с голямата общност на християнската цивилизация която пък се приема за същностен белег на европейската култура въпреки че погледнато строго географски възниква извън нея Същевременно Паисиевата тенденция съдържа в зародиш и останалите тенденции Друга тенденция акцентува върху славянската общност и настоява за реконструиране на славянската древност Поради многобройни причини част от които са очевидни тази тенденция се разглежда от много изследвачи като господстваща а дори и като единствена Свързаният с тази тенденция дискурс рисува мащабна картина на миналото но като че ли не успява поне засега да изгради разгърнат сюжет който да включва разпознаваеми фигури на богове герои злодеи и пр Третата тенденция която може условно да бъде определена като ренесансова е насочена към опознаване на античността и легитимиране чрез нея В определени случаи се правят опити да се разкрият допирни точки между етническите компоненти на славянобългарския народ и класическата древност Общата картина създадена от този дискурс не е разгърната и общоприета но могат да се открият разпознаваеми и значими сюжети и фигури които поставят българите в контекста на класическата Античност например Александър Велики византийския пълководец Велизарий 500 565 и др Отдавна историографията определя като втори компонент в изграждането на българската народност прабългарите За техния произход и до днес се водят спорове съществуват тюрко алтайската индо арийска персийска хипотеза за техния произход и пр Крайно интересно е да се проследи наименуването на това което се случва когато българите пристигат на Балканите Както показва Алб Хранова в едни случаи те завладява в други обединяват а в трети освобождават славяните Отношението към тях се променя във времето Паисий и ранните историографи не разглеждат прабългарите или ги обявява за славяни В някои моменти те биват изваждани на по преден план в други биват изтласквани на заден Възможно е да се потърсят измеренията и на една друга по слабо изразена концепция опираща се върху хипотезата за хунския произход на българите лансирана от Гаврил Кръстевич в История блъгарска 1871 Тази парадоксална в много отношения концепция упорито доказва славянската принадлежност на хуните така че присъствието в нея на акцент върху евентуална връзка с тюркските народи може да бъде само косвено От друга страна историята на Кръстевич реконструира едно друго по старо славно минало времето на Атила Още една тенденция изявила се най категорично у Георги Раковски пледира за индоевропейските корени на българския етнос и предлага свой модел за ситуирането му в световната цивилизация представяйки го като едва ли не най древния народ ако не изобщо то със сигурност на Балканите През втората половина на ХХ в особена актуалност придобива акцента върху тракийския субстрат на българския етнос и тракийското наследство в българската култура С тази тенденция са свързани различни дискурси които несъмнено имат множество аналогии не само на Балканите и които могат да бъдат интерпретирани по различни начини От известна гледна точка те могат да бъдат видени като допустимо мълчаливо противопоставяне на славянския дискурс могат да бъдат разглеждани като проява на комплекс за малоценност интересна изследователска задача представлява потапянето в техния генезис както и в опитите за реконструиране на древни тракийски ритуали и пр Тези и други подобни разбирания се редуват или се преплитат по различни начини и предлагат различни дискурси и етногенетически митове Те не възникват синхронно ядрата им са разположени в различни пластове на културата различна е интензивността на тяхното присъствие в книжнината различна е и продуктивността им като всяка тенденция има своите върхове и спадове във времето които следват своя логика на развитие Съзнателно или не тези тенденции дават отражение върху политическите идеи на своите носители нерядко глобалните възгледи за световната цивилизация се оказват само средство за изразяване на определени политически идеи Другите балкански национални митологии Маркираното многообразие от варианти на националната митология разбира се не е някаква уникална българска особеност въпреки че е характерно и за българите В някаква степен то може да се открие и при други балкански народи Трайков 1978 Илчев 1995 На Балканите национализмът се появява за първи път сред гърците при тях той по рано достига до най завършени образци които се възприемат като модел от останалите балкански народи било то съзнателно главно в началото а по късно и несъзнателно като при българите и турците той получава антигръцка насоченост За Балканите или поне за християнските етноси тук гърците до голяма степен се оказват лабораторията която изковава понятията с които си служи национализма преди всичко сред гърците се поставят по общите философските проблеми свързани с националната идентичност Тук се поставят въпросите за континюитета и пространственото очертаване на нацията тук за първи път на Балканите се изгражда цялостна национална програма Мегали идея Данова 1980 Velkova 1996 Изследователите откриват два основни конкурентни варианта на гръцка национална митология Единият се опира на византийското минало и православието Той е по традиционен и възниква постепенно и по еволюционен път Вторият е по нов по светски появява се не без въздействието на Западна Европа и се насочва към по далечно минало древна Елада Днешният гръцки национализъм се стреми да съчетае и двата елемента и да ги допълни с важни събития от по ново време освободителните борби и важните исторически събития от XIX и ХХ в При по новите събития гръцката национална митология също разполага както с героични борбата за независимост така и с травматични ресурси т нар Малоазийска катастрофа от 1922 г когато Гърция губи значителни територии които преминават към Република Турция Велкова 2004 321 334 В румънската национална митология също могат да се потърсят два варианта които са в ясна връзка с гръцките По традиционният и тук е обвързан с православието и е разпространен сред фанариотските кръгове които управляват Влахия

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/balkans/214-plurality-of-historic-myths-bulgarian-and-balkan-aspects.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Общностите, към които (смятаме че) принадлежим
    тръгват по свои пътища Постепенното дезактуализиране на балкано ориенталската общност не буди съмнения През втората половина на ХХ в на Балканите практически отсъстват центростремителни сили ако не се смятат сходните особености на развитие които се дължат на социално политически причини и се откриват при част от народите принадлежащи към общността Оспоримо е и наличието на силни успоредни тенденции при отделните балкански народи които днес да ги отличават съществено от другите региони на Европа И не на последно място отсъстват необходимите институции които да лансират и подкрепят подобна конструкция След разпадането на Османската империя няма мощна наднационална политическа структура от типа на Варшавския договор която да служи за база на подобно построение академичната инфраструктура на балканистиката е все още не достатъчно изградена с по скромна история и политическа подкрепа Основният проблем пред славянската идея и балканската идея при изграждането на техните конкурентни идентичности е общ За да се наложат те трябва да изградят свои митологични структури които да внушават на хората общи символи ценности усещане за споделено минало обща култура и пр 9 Идентичността предполага и други елементи обща територия общи юридически права и задължения обща икономика и териториална мобилност Струва ми се че и при тях общославянският импулс е в отстъпление Но поне защото се занимавам с литература и култура струва ми се че основното е наличието на митология за споделеното минало Славянската идея всъщност не успява да наложи общ разказ за славянската древност споделен от всички славяни общ славянски пантеон на езически богове и исторически герои 10 Нещо подобно може да се забележи едва по отношение на ХІХ и ХХ в за този период съществуват разкази за частично споделена историческа съдба Балканската идея също все още не е изградила своя митология Нещо повече националните митологии на отделните балкански нации виждат в балканския съсед най често врага и разказват за съдбовни сблъсъци и конфликти И все пак непредубеденото вглеждане в тези митологии открива набор от общи споделени елементи Крали Марко и Косовската битка Александър Велики и елинското наследство Те биха могли да доведат до изграждането на някаква обща митология първоначално християнска а в по далечна перспектива може би и обощобалканска Важен показател за различните фактори които действат в обществото политическата воля на управляващите кръгове външните въздействия традиционните институции предпочитанията на хората е академичната инфраструктура академичните и университетските институции факултети департаменти катедри в БАН секции които се занимават със славистични балкански източноевропейски изследвания Често те се припокриват конкурират променят Постепенно се появяват катедри институти и департаменти в които се преподава балканистика а в по ново време и европеистика каквото и да означава това Тези по нови университетски дисциплини изграждат свои изследователски проекти организират свои форуми издават списания и пр В много западноевропейски университети славистичните катедри се превърнаха в институти за East European studies Очевидно е стесняването на пространството на традиционната славистика за сметка на новите дисциплини Разбира се съществуват и обратни примери наистина много по малобройни 11 И в двата случая зад преименуването стоят определени идеологически предпоставки В български контекст зареденото с напрежение отношение към принадлежността на българската култура към славянската и към балканската общност има своите специфични прояви включително и чисто институционални характерен пример е разграничаването на руската филология от славянската в университетите и в тяхната административна структура Смисълът е несъмнено в подчертаването на уникалното място на Русия и руската култура в ценностната йерархия и менталните карти на изградилите тези структури Оказва се че в български контекст тези структури са по консервативни и инерционни и по трудно се променят В България балканистичната академична инфраструктура очевидно е по млада а и по слаба от славянската Същото несъмнено е вярно и за другите балкански славянски страни но не и за Румъния и Гърция Политическата подкрепа и академичната инфраструктура са разбира се много важни фактори за един наднационален ментален конструкт Но много важно е субективното желание на хората на широката публика и на авторитетните фигури включително и в академичната сфера да почувстват и декларират принадлежността си към общността изградена около някакъв конструкт около някаква идея Една от косвените но много важни форми за изразяване на осъзнати или неосъзнати предпочитания може да се потърси в доминиращата проблематика на сравнителните изследвания В най общият случай сравнението предполага два елемента които се поставят един до друг и се разглеждат със сходна изследователска оптика Най често разбира се не винаги единият елемент е свой а другият чужд Това предполага предварително очертаване на своето която може и да е имплицитно Тук има редица гранични случаи Тъй като съществуват степени на чуждост то в контекста на днешния разговор е любопитно да се провери кои автори се приемат за по близки до своето в кои се разпознават свои черти славянските или балканските И доколкото не става дума за открито афиширане на някаква принадлежност може да се окаже че литературата на западните и източните славяни сякаш предлага по скоро високи образци но балканските автори славянски или не предлагат като че ли по скоро модификации на своето На практика в сравнителните изследвания своето и чуждото се различават и в ценностно отношение Сравнението рядко може да бъде между два ценностно напълно равностойни еднакво канонични обекта Обикновено единият обект е по ценен по абсолютна стойност а другият по национална Например при разглеждането на проблема Пушкин и П Р Славейков няма съмнение че на руския класик е отредена ролята на образцовия автор докато българският класик явно е по важен в контекста на българската литература В подобни случаи наблюденията са фокусирани върху по малкия по късния повлияния автор очакваните изводи са важни по скоро в контекста на неговата литература Особено важен е изборът на чуждите явления с които се сравнява българския автор Интересни примери предлагат компаративистичните наблюдения над забележителния книжовник от времето на Ранното Просвещение Софроний Врачански 1739 1813 и особено над големия поет П Р Славейков 1853 1901 Когато са търсени потенциални източници и образци за написването на Житие и страдания едни автори са склонни да се насочват към руски други към балкански сръбски и гръцки а трети към западноевропейски явления 12 Сходен избор прави и Татяна Стойчева когато се насочва към Каравелов 13 Едва ли тези избори са изцяло обективни струва ми се че

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/balkans/177-communities-in-which-we-think-we-belong.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Славянско versus балканско
    общности Оттук и известната двойственост в отношението към Византия от една страна след Паисий тя основателно е представяна като традиционния враг на българската държавност Вселенската патриаршия пряк наследник на византизма пък е основният противник в борбата за църковна независимост Това обаче не пречи на опитите да се подчертаят славянските елементи във Византия и по този начин също не без обективни основания да се използва нейното наследство Славянската идея както и всяка подобна конструкция акцентуваща върху някаква идентичност не е нещо изконно и естествено Тя има своето начало развитие вътрешно разслояване Изследователите свързват нейното начало с книгата доминиканския монах Винко Прибоевич в De origine successibusque Slavorum Венеция 1532 6 посветена на генезиса и историята на славяните и с Царството на славяните 1601 на дубровничанина Мавро Орбини 7 както е известно това е един от двата основни източника на Паисиевата История славянобългарска В сравнение с другите тенденции акцентуването върху славянската общност несъмнено стъпва на сериозни и утвърдени чужди трудове и идеи Централноевропейският вариант има приоритет в развитието на славистиката но руският вариант предлага поредица от трудове на чужденци и българи посветени на славянския произход на българския народ Подчертано силно въздействие има Древние и нынешние болгаре в политическом народописном историческом и религиозном их отношении к россиянам 1829 и другите съчинения на Юрий Венелин превеждани през Възраждането от Б Петков Н Даскалов и др Българските книжици или на кое славянско племе принадлежи кириловската азбука 1841 и др на Васил Априлов Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история 1869 и Заселването на Балканския полуостров от славяните 1871 от Марин Дринов За славянското произхождение на дунавските българи от Д И Иловайский преведен от Хр Ботев през 1875 и т н Повечето от тях излизат първо на руски Към тях трябва да се прибавят почти всички автори на исторически съчинения от Паисий до М Дринов и след него значителна част от възрожденските учебникари книжовници поети Всъщност по лесно би било да се посочат малобройните изключения но при тях пък се налагат множество уговорки Като създатели на алтернативни конструкции наистина с много уговорки могат да се разглеждат Г Раковски Г Кръстевич 8 и др Безспорен връх в проруско ориентираната българска книжнина представлява брошурата на Тодор Бурмов публикувана анонимно през 1876 г в Букурещ Братско обяснение на българин към братята му българе в която се стига дотам че се твърди че българите не биха загубили нищо ако изведнъж станат граждани на великата славянска империя Русия и ако приемат руски език Фактът че българо руските отношения са в голямата си част еднопосочни и съзнателно регулирани от различни институции не изключва а в известен смисъл дори стимулира участието на българи в руския културен живот Това участие разбира се е важно от гледната точка на българската а не на руската култура за която приносът на българите а и на останалите южни славяни едва ли представлява особено значима ценност Може би само южнославянският фолклор се приема в Русия с подчертано внимание и бива оценен високо Същевременно в отделни случаи българските емигранти биват възприемани не единствено като славяни а и като представители на една общност с център Гърция т е като жители на Балканите и поради това един Н Бончев например става преподавател по гръцки език и дори превежда Херодот от гръцки на руски В още по голяма степен това важи за представителите на по ранното поколение В Априлов Н Пиколо и т н Руските възпитаници не се нуждаят от специални аргументи за недостатъците на останалите тенденции и смятат единствено себе си за достойни представители на българската култура Априлов например категорично заявява в писмо до Р Попович само възпитаните в Русия могат по различни причини да станат полезни за народът си и нека всеки родолюбец пресметне това нещо както подобава 9 Подобни разбирания не могат да не срещнат възражения Прославянската тенденция има своите опоненти Ив Шишманов открива първите прояви на съпротива срещу руското влияние в някои изказвания на гръцките възпитаници от по старото поколение като Райно Попович а и на Неофит Рилски които по един или друг повод изказват възмущението си от одесяните 10 В студията Наченки от руско влияние в българската книжнина Шишманов вижда следващите стъпки в това противопоставяне през 60 те години на ХІХ в Тогава реакцията има повече временен политически характер или възхожда от здравите принципи на един добре разбран национализъм 11 Тази реакция се открива сред униатите около в България при партията на младите която има за орган Турция и т н Подобни изказвания проникват и във в Право на Ив Найденов в Македония на П Р Славейков и другаде Нетолерантността на руските възпитаници е констатирана още през Възраждането В разгара на полемиката около Т Шишков през 1874 г С Бобчев който след по малко от две години ще емигрира в Одеса за да се превърне в завършен русофил пише Нам хрумна на ума че ако Шишков заслужаваше този coup de massue от страна на редакцията на Периодическо списание бел Н А то е само и само защото е имал злочестината да ходи в Париж и да се учи там а не другаде 12 Т Шишков също остро възразява на своите критици в лицето на Н Бончев и слага пръст в раната И ний сме уверени словом и делом че от неговите другари тука секи по силите си е направил и заслужил на отечеството си нещо повече нежели он сам дето са е учил и останал да живее в Русия и отдето едвам сега си обажда гласа по крайней мере доколкото ний знаеме и помниме 13 Съществуването на балканска културна общност е забелязано отдавна Според В Жирмунски Ив Шишманов става основоположник на научното направление балканистика със студията Песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи 14 Характерните черти на тази общност са търсени в различни периоди и са откривани в различни сфери на духовния живот а обясненията са свързвани с общата историческа съдба сходна народопсихология общи елементи в етническия субстрат обща природна среда и т н Същевременно границите на образуванието са очертавани по различни начини търсени са и различни наименования зад които се крият различни акценти различни конструиращи ядра а и опити за компромис със

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/balkans/76-slav-versus-balkans.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Проблематичност и напрежения в славянската идентичност
    ХХ в на Балканите практически отсъстват центростремителни сили ако не се смятат сходните особености на развитие които се дължат на социално политически причини и се откриват при част от народите принадлежащи към общността Оспоримо е и наличието на силни успоредни тенденции при отделните балкански народи които днес да ги отличават съществено от другите региони на Европа Някои прояви на чешкия историк и славист Константин Иречек от времето на неговия престой в княжество България 1879 1884 представляват интересна илюстрация на динамиката и напрежението между различните представи за българите и общностите към които те принадлежат В негови текстове и социални жестове идеята за славянското единство в нейния централноевропейски вариант се допълва с прояви на ориенталистки дискурс т е на снизходителното отношение на европееца спрямо Изтока Това от своя страна поражда ответни реакции нещо подобно на оксиденталистки дискурс които довеждат до интересен и важен за изследователя сблъсък на гледни точки представи и образи на Другия зад които се крият различни личностни и групови интереси и борба за надмощие Малко парадоксално личността която се противопоставя на Иречек и на чуждите нрави е Васил Попович 1833 1897 Той не е подходящ за говорител на традиционния битов консерватизъм Всичко в живота му го отнася по скоро към лагера на проевропейски настроените българи от това време при това с показателното в случая уточнение за близост до славянофилските среди Отношенията между К Иречек и В Попович са обтегнати Иречек по принцип е доста строг към българите понякога е мнителен и прави впечатление на надменен Негативното му отношение към Попович може да се обясни с въздействие от страна на В Д Стоянов приятел на Иречек и заклет противник на Попович В дневника си Иречек на няколко пъти иронизира Попович който търси възможности да отговори на ироничния и самоуверен чужденец Една творба на Васил Попович представлява по специален интерес Житейският материал на който тя се опира провокира любопитството на днешния читател а и косвено разкрива важни страни от неговия манталитет разбирания и душевни борби Публикуваният едва в наши дни разказ Възпоминание за чуждите нрави в София Дон Жуан 13 представлява сатиричен портрет на съвременник Става дума за мъж който изоставя бременната си любовница и бяга в чужбина Героят обяснява своето заминаване с по различни мотиви Хората са тука мизерни малодушни интриганти Тука човек не може нищо да направи освен да се мъчи денем и нощем напразно Станал съм сред вас като вампирин Намесени са и не особено похвалните нрави на двореца като моралната присъда е произнесена от една консервативна и патриархална гледна точка Събитията са представени през очите на двама явно образовани българи предишната епоха би ги определила и като природни които не само срещат чужденците и коментират тяхното поведение но дори и ги проследяват в парка Разказът провокира читателя да потърси прототиповете на героите които са представени с напълно условни инициали А Х Г Може да се предположи че донжуанът е Константин Иречек Изразът чуждите нрави от заглавието подсказва че става дума за чужденец при това знаменитост един от нашите просветители посрещнат с отворено сърце от българите Ние ви имахме като свой като една от основните причини за това положително отношение са и славистичните занимания на Иречек Героят има червена на друго място чифутска брада и прилича на евреин пришелец от Русия или от Румъния Накрая той заминава набързо подгонен от обстоятелствата Споменаването на Русия или Румъния вероятно трябва да маскира твърде директното назоваване на познатата личност и едва ли е сериозен аргумент срещу предлаганата хипотеза Както е известно К Иречек пристига в България през 1879 г и става главен секретар на Министерството на народното просвещение след това министър а накрая председател на учебния съвет и директор на Музея и Библиотеката На 1 13 септември 1884 г той заминава за в Прага където поема катедра в университета Десетина години по късно Бай Ганьо ще го завари все още ерген който живее с майка си и да се чуди за коя госпожа е думата 14 Събитията в творбата започват през месец август 1884 г Дон Жуан вероятно е писан непосредствено след заминаването на Иречек В разказът става дума и за друга знаменитост която наскоро ни се насити Прелъстената хубавица която очевидно не е случайна личност също провокира любопитството ни Тя се оказва приближена до двореца на нея е била връчена една част от судбата на софиянците за да не кажа по голяма дума Бележките на Владимир Сис към изданието на писмата на Иречек ни представят годеницата на Иречек и историята на техните взаимоотношения Клотилда Цветишич хърватка от Загреб свършила педагогика във Виена учителка в Загреб после учителка и директорка в първата Софийска девическа семинария сега гимназия Хората които са я познавали казват че била сериозна жена и че дълго време се противила да приеме ръката на Иречек Пред големите настоявания на Иречек най после склонила да се сгодят дала си веднага оставката и заминала за Загреб да се приготви за сватба и да чака там Иречек да дойде да се венчаят Като се върнал от България в Прага Иречек писал на Цветишич че неговото семейство никак не позволява да се ожени за нея но че той е готов да държи на думата си ако тя настоява Щом получила писмото тя веднага без колебание отговорила че престава да се счита негова годеница Съпругът на нейната по стара сестра проф Майснек от Загребския университет без съгласието на Цветишич е ходил в Прага да се обясни лично с Иречек Вследствие на това Иречек се намираше в такова угнетено и раздразнено състояние 15 span Днес имаме неочакваното и рядко срещано предимство да можем да видим сюжета на разказа през очите на сатирично представения герой В дневника си Иречек сравнително често споменава Клотилда Цветишич 16 с която очевидно е близък и към която храни приятелски чувства но никъде не я назовава своя годеница Мотивите за заминаването на Иречек и обстоятелствата около него са представени в писмата до М Дринов На 14 април 1884 Иречек споделя А какво да ви кажа по въпроса за моето отиване който Ви е развълнувал толкоз много Беше много лесно за българите да ме задържат за всякога Но те отначало не знаеха какво да правят с мен на моите научни стремления туряха се от страна на правителството всякога само затруднения науката е още частен luxus в най важните не намирах поддръжка и най подир сега когато си отивам почти се радват че тъй без шум се отървали от мене Министерството на Просвещението даже не си е взело труд да отговори на моето красноречиво писмо с което му обявих според условията на договора че след шест месеца си отивам и да ми каже две три думи за прощаване Единствено пътешествията преподаванията в гимназията и работите за Пер спис оставиха у мене едно приятно възпоминание другояче петтях години в София бяха повече един вид заточение пълно с недоизказани и ощетени планове и осладено с отказвание от разни книжовни и научни проекти Нравствеността и душевна нищета на полувизантийския характер с които се срещам ката ден и политическите вълнения на които не може да се предвижда краят и като се отличават с едно изобилие душевни нечистотии вече ми дотегнаха приятелството на много хора и самата добрина на населението не са в състояние да дават на човека нужния антидот срещу тях След нашето тръгване когато заминувахме Балканите София по три дена се занимавала с личността която тъкмо се беше изгубила от хоризонта сюрпризът който избухна след изчезванието на моето смирение беше вдигнал на крак мало и голямо от двата пола Мнозина искаха да ни изпратят но банкетът им приготвил един такъв сън че са дошли късно в хотела На 17 февруари 1885 Иречек продължава своята изповед пред приятеля Едно разстройство на нервите с опасни възпаления особено в очите и даже охромявания в мускулите искаше напълно да ме смаже Сега съм пак по добре но все още слаб и съсипан и това лято трябва да взема всички мерки да се оправя напълно Но злото никога не дохожда само Моят годеж за който хората толкоз много ме упрекваха след малко вече се развалил види се за най голямото ми щастие защото излезваха наяве всякакви чудни работи узнаванието на които съвсем ме е стреснало и ме е хвърлило от лошо на по лошо Престоят на Клотилда Цветишич също не минава без скандали Иречек винаги взима нейна страна и не допуска възможността да спомене чудните работи които по късно били излезли наяве Още през септември 1881 г той записва в дневника си Свинщината в пловдивския Нар глас преди два месеца за мене Стоянова и Mlle Цветишич Според Вацова писал я Сарафов junior офицерът имало каже слухове които мълвели нещо подобно Цветишич едва днес узнава за това Стоянов ръмжи Работата е вече застояла и не заслужава да се преследва на чужда територия ала ad notam взимам си бележка Уж съм пил пиво с директорката в училищната канцелария Стоянов уж събирал краставици и сливи в училищната градина 17 През ноември 1882 г Иречек отбелязва Клика от няколко любители на народната просвета Шишеджиев Д Македонски и т н пръсна слух че в девическия пансион имало сифилис Не излезе нищо друго освен скрофули и то само един случай изследваха работата д р Петрович д р Калевич д р Христов Тази компания не може да се даде под съд вече поради скандала всичко това бърка Шишеджиев от три години все същата история И с какви украшения разказваха цялата тази история болестта била не само in genitalis ами more turco и от зад От част беше насочена срещу Mllе Ц тримата загребски възпитаници и аз сме имали уж с нея alliance etroite и пр и пр 18 Няколко месеца по късно Не отколе Вацов една вечер едва не се сбил с нож в ръка с Димова Македонски от министерството на финансите който твърдял че аз Вацов и Златарски сме имали тайни любовни връзки с г ца Ц Това дребно българско чиновничество живее в страшно нравствено блато в комарджийници бардаци грубости глупаво политиканстване Kannegiesserei грозна деморализация 19 Поведението на Цветишич Иречек и тримата българи загребски възпитаници очевидно дразни патриархално настроените местни консерватори И тук едва ли става дума само за по либерално поведение критикувано от патриархална гледна точка Иречек сам разкрива отношението което той и Клотилда двама високообразовани централноевроейски славяни имат към българите Когато през септември 1882 г Клотилда и Иречек се срещат случайно на дунавския параход който ги носи към българските земи двамата потъват в дълги разговори Самочувствието на Иречек е поласкано че Клотилда често си спомняла неговите мъдри думи човек може да привикне да се аклиматизува на Изток ала не бива да излиза вън впечатленията от Запад правят връщането в Ориента много горчиво 20 Ясно е че под Ориент тук се разбира България а Прага и Загреб попаднат в очертанията на Запада Ефектната фраза самоласкаещата поза карат Иречек да забрави дори симпатиите към природата и народа декларирани другаде Днес изглежда практически невъзможно подобни реплики а и по общите представи които стоят зад тях да не бъдат разглеждани през призмата на противопоставянето Запад Ориент видяно в контекста на тоталната му критика разгърната от Е Саид 21 При това очевидно не става дума само за общи съждения за българите Иречек не пропуска възможността да бъде и по конкретен Следващата година той поставя В Попович заедно с Н Михайловски и Йордан Брадел сред олицетворенията на ориенталското Поводът е обсъждане в Учебния съвет на правилник на девически пансион Михайловски защищаваше предложението на комисията жената макар и стара всякога мислела за мъж неомъжена жена не била пригодна да управлява това заведение каза още че жената уж била дете в голямо тяло и детето жена в малко тяло Той сигурно никога не е виждал добре образована жена от близо неговата собствена жена го измъчва и бие а в къщи нечистотия и мръсотия Попович говори идеалистично за бащата педагог който ще се отнася с всички като със собствени деца ще влиза през нощта ако трябва и в спалнята Чрез тях говореха ориенталските харемски идеи Попович е женкар вижда се от неговите еротични песнопойки живеял тук с една своя роднина и когато наближавало да се появят последиците от това съжителство той се изповядал на Климента и се оженил с разрешение на духовенството 2 Изглежда с Дон Жуан българинът си отмъщава на ироничния и самоуверен чужденец Нека припомня че става дума за непубликувани текстове друг е въпросът че и Попович и Иречек вероятно са говорели подобни неща публично и те не биха могли да останат тайна Трети въпрос е че днес дневникът на Иречек оставя впечатление че е замислен и писан за публикуване след смъртта на автора Ако се остави настрана фактическата достоверност на клюките и твърденията която едва ли е толкова важна можем да забележим че Попович и Иречек се обвиняват взаимно в сходни грехове Не маловажната разлика е че в резултат единият се бил оженил а другият не И в двата случая появата на последиците от това съжителство е съмнителна Впрочем както и цялата история за Попович На пръв поглед изглежда че в случая се сблъскват два възгледа При това едва ли само за жената и отношенията й с мъжа Иречек привидно заема една по либерална по просветена и по европейска позиция докато В Попович се оказва в лагера на патриархално настроените консерватори Предпоставеността и конкретните житейски обстоятелства побеждават реалната близост между двамата протагонисти Сходството в обвиненията като че ли подсказва че конфликтът не е между патриархален и модерен европейски морал а по скоро между две сходни личности овладени от широко разпространени предразсъдъци и лични пристрастия Както и между представители на двете крила на славянската идея руското и централноевропейското Либералните и консервативните обвинения се оказват само аргументи оръжия в един по друг сблъсък Привидно той е личностен но погледнато по дълбоко в него се крие конфликтът между две социални роли между две позиции в обществото и свързаните с тях дискурси Едната роля е на осъзнатия цивилизатор дошъл в Ориента отвън за да донесе плодовете на просвещението и да ги наложи ако трябва и със сила Втората роля е на туземния интелигент 23 който се бунтува срещу цивилизатора защото не приема отредената му позицията на обект на цивилизоване и въобще на по ниско поставен В конкретния случай той дори може да се чувства ограбен защото му е отнета ролята на цивилизатор която ако не е играл то поне е репетирал многократно и като литератор и публицист и като учител и общественик Може да се допусне че от известна гледна точка става дума не толкова за сблъсък между две гледни точки колкото за конкурентна борба за заемане на една важна и за двамата роля тази на цивилизатора Всъщност и Попович който е роден в Браила и завършва Московския университет и Иречек идват отвън оформили са се другаде българинът също се е чувствал неразбран и недооценен амбициите и идеалите им са сходни За да се формулират позициите на двете страни трябва да се използва някакъв наличен вече изграден език Езикът на Попович пази спомена за дали да не кажа използва инструментално дискурса на страха от заплахите на европаизма и криворазбраната цивилизация ако си послужим с езика на Възраждането стреми се да изгради един по модерен оксиденталистки дискурс Това определено го поставя редом с недобронамерените клюкари които коментират живота на Цветишич очевидно несъзнателно обективирайки някакви свои скрити желания Същевременно зад патриархалния тон на разказа осъждащ чуждите нрави се прокрадва европейска лексика не само Дон Жуан или употребеното като нарицателно име дулсинея Накрая бих отбелязал че откровено патриархалната гледна точка също си гради някаква философска обосновка която не ще да е без европейски аналогии когато става дума за твърдението че жената е дете в голямо тяло приписано на Н Михайловски атински и московски възпитаник книжовник и преводач консерватор с огромен обществен и книжовен опит Другата роля умело макар и доста механично черпи клишета като ориенталски харемски идеи и полувизантийския характер от изградения високомерния предпоставен а и не безкористен европейски дискурс за Ориента Но всъщност чак толкова либерален ли е Иречековия вариант на европейския дискурс След Е Саид може да се попита и дали архетипът му е либерален Чужденецът също се оказва склонен да използва патриархални аргументи в обвиненията си срещу Попович дори и в личния си дневник т е когато сякаш е насаме със себе си Патриархалното мислене се проявява и в това че той всъщност не разкрива мотивите за разваления годеж Ясно е че неговият жест има своята сложна мотивировка вероятно само частично осъзната както и свое оправдание за пред другите и особено пред себе си Би могло да се допусне че гледан Прага Загреб също може да изглежда твърде ориенталски Но отказът да се запише каквото и да е оправдание вероятно говори за гузна патриархална съвест която надделява над оправданието Несъмнено патриархален е и намекът че годеникът всъщност се подчинява на волята на семейството Важно е че в спора помежду си двата дискурса търсят аргументи свързани на първо място с жената Нещо повече сигурно е че най пострадалия от цялата история е не друг а Клотилда Цветишич Тя е принудена от обстоятелствата от доминиращия в българското общество манталитет а и от собствените си разбирания да изостави избраната и желана от нея роля на цивилизатор и в прекия и в по ироничния смисъл на тази дума Въпреки че липсват данни нейното цивилизаторство очевидно едва ли се различава от Иречековото Струва ми се че свеждането на конфликта единствено до противопоставянето патриархално старо либерално модерно пречи да се забележи близостта на двете страни Ако се премине отвъд фразеологията може да се допусне че двете страни всъщност се държат по сходен начин Напълно традиционно те дефинират своето и чуждото което бива демонизирано От демонизирането на другия следват правила за ограничаване на общуването с него Тяхното ядро винаги съдържа брачните и въобще сексуалните ограничения Поне в някакъв момент забраненото става привлекателно и започва да поражда различни фантазни образи Въпросът е доколко участниците в конфликта несъзнателно се придържат към традиционните правила и доколко използват инструментално дискурса произведен от тези правила В развръзката на житейския сюжет патриархалното привидно надделява като че ли нищо не се е променило Но дали е точно така Разгледаният битов сюжет привидно подхождащ повече за жълтата преса отколкото за сериозни научни форуми е важен и от гледна точка на търсенията на прозата от първото следосвобожденско десетилетие Разказът на Попович който определено не е сполучлив а и се ангажира с една непривлекателна теза всъщност се отдалечава от предосвобожденските представи

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/balkans/75-problems-and-tensions-in-slav-identity.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Един български образ на Америка, видяна от цариградския Робърт колеж
    към театъра остава Няколко неща се открояват още при първия поглед Христофоров постъпва в англоезично учебно заведение в Цариград но погледът му за дълго е насочен на първо място към френската литература Причината да пише за френски автори и творби на семейството си е свързана вероятно и с факта че майка му и брат му четат френски а не английски Майката знае поне още немски но немската литература практически отсъства от писмата на Асен бате Гаврил вторият съпруг на майка му с когото Асен е в отлични отношения знае английски но в писма до него доста по рядко става дума за литература Това обаче е само част от обяснението а фактът е че в Робърт колеж Христофоров изучава и чете френска литература почти винаги на френски в отделни случаи на английски Англоезичната литература идва на второ място не липсват и свидетелства за това че Христофоров чете руски и български автори Втората лесно забележима особеност е в това че особено в началото Асен напълно обяснимо следва препоръките на своите учители и споменава предимно включените в учебната програма канонични писатели както и автори на юношески романи малко по късно интересът му се насочва и към отделни съвременни романисти Първото споменаване въобще на литературна творба е от 1926 г и става дума за няколко книги на американеца Марк Твен които петнадесетгодишният бъдещ писател чете на английски The Adventures of Tom Sawyer T S abroad The Jumping Frog The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County разказ Adventures of Huckleberry Finn A Detective story and others и ги намира за ужасно интересни и смешни 8 След него се нареждат други популярни автори като Уолтър Скот романа Пиратът като сред тях единственият друг американец е Франсис Крауфорд 9 Освен канонични представата на младият Христофоров за литература е и европоцентрична Струва ми се че това не е някаква индивидуална особеност а белег за общата представа по това време споделяна дори от възпитаниците на Робърт колеж Струва ми се дори че тази представа е по обща По подобен начин по това време са виждани не само другите изкуства както и днес най познато е американското кино а дори и другите сфери на културата в най широк смисъл Америка вече е разглеждана като страна на богатството в крайна сметка американец президентът на Робърт колеж Кейлъб Гейтс Caleb F Gates Jr осигурява финансова подкрепа на Асен за следването му в Лондон но все още като култура провинция която не е особено привлекателна За младия Асен Америка е и страна на спорта и той разпалено разказва на брат си за новите спортове които е започнал да практикува в Цариград наред с футбола и атлетиката особено важен е свързаният с Америка баскетбол споменава се и base ball за спортна екипировка и пр В запазената кореспонденция на Асен често става дума за избор на университет за него за брат му и за сестра му Предпочитанията са за извън България освен Лондон се обсъждат Париж и Женева споменава се със снизхождение Нанси Изглежда че всичките селянчета от цяла България са си дали среща в Нанси 10 въпреки че в крайна сметка по финансови причини Веселин и Адриана се записват в Софийския университет 11 Възможностите за следване в САЩ не се обсъждат вероятно и поради географската отдалеченост Същевременно трябва да се държи сметка че по това време в двупосочното по принцип движение пред Атлантическия океан на желаещите да придобият по висока култура като че ли по масово се осъществява от Америка към Европа Сред многобройните споменавания на литературни творби театрални пиеси и филми американските произведения са малко и отношението към тях също е повече или по малко европоцентрично Вероятно най интересно е мнението му за Синклер Луис Прочетох една книга от Sinclair Lewis американец за когото се говори че ще вземе Нобеловата премия Elmer Gantry Елмър Гантри говори за американските пастори протестанти за американците въобще много саркастично Пише на диалект никак не е художествено но пък това е защото пише за американците за които само най прозаично и вулгарно трябва да се пише 12 Заслужава си да се отбележи че интересът към американския автор е свързан с евентуалното получаване на европейската все пак нобелова награда която С Луис наистина получава през същата 1930 г Любопитни са и представленията които учениците организират в Робърт колеж както и начина по който Асен ги представя Те не са свързани с изучаваните канонични автори а с по популярни съвременни творби През 1927 г колежаните поставят Котката и канарчето Асен не споменава автора американският драматург Джон Уилард 1885 1942 а пиесата е съвсем нова от 1922 г Заслужават внимание и коментарите на някои филми за които Асен пише до семейството си от Цариград Силно впечатление му направила мелодрамата Quand la chair succombe Пътят на всяка плът The Way of All Flesh 1927 с Емил Янингс Всички в салона плакали И той барабар 13 От Лондон реакцията му към друг образец на жанра този път с участието на Грета Гарбо е по различна Втръсна ни от припадъците ѝ 14 Може би трябва да се уточни че Е Янингс Emil Jannings 1884 1950 е европейски актьор роден в Швейцария започнал и завършил кариерата си в Германия но филмът е от успешния му холивудски период Грета Гарбо също е европейка която започва кариерата си в родната Швеция продължава с филма на немския режисьор от австрийски произход родният му град Рoуднице над Лабем е в днешна Чехия Георг Вилхелм Пабст Улица без радост 1925 преди да се превърне в холивудска звезда Т е и двамата американски филмови актьори които Асен споменава са с европейски произход Това всъщност са може би единствените киноактьори за които той говори в писмата му става дума и за няколко значими фигури в британския театър както и за европейски музиканти Като свидетелство за общите нагласи на читателските предпочитания на българската публика писмата на младия Христофоров са отностелно надежден източник свидетелстващ за по общи нагласи по това време И той разкрива един не толкова престижен образ на американската литература а и култура Тя като че ли предлага преди всичко юношески четива приключенски повествования тя се обогатява от присъствието на европейци в

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/reception/179-one-image-of-america.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Интердисциплинарността – начин на употреба
    затруднява При всички случаи не съм убеден че експлицитното използване на знания за различни литератури например българска и френска в случая с Вазов или българска и американска при Калчев прави наблюденията не само компаративистични но и интердисциплинарни Всъщност става дума за една дисциплина литература литературна история и два нейни национални варианта не сещам за по точна дума Това струва ми се е ясно По неясно става когато анализът използва данни от други дисциплини например история социология и пр Но тогава същият анализ може с не по малко основания да претендира за друг дисциплинарен етикет например нов историзъм социология на литературата и пр а може и не без основание да претендира че си е традиционен и дори че се опитва да се противопостави на модни методологически увлечения и т н Няма да възразя ако някой възприеме подобни твърдение софизъм Добре ясно е че интердисциплинарността предполага използване не на данни а на методи от други дисциплини Въпросът за разграничаването между данни и методи е твърде сложен върху него има различни мнения първото което изкача в ума ми е на К Попър но нека не се задълбаваме в него и да приемем че можем да разграничаваме данни от методи Така стигаме до четвъртия и вероятно най същностен въпрос какви методи от други дисциплини може да използва сравнителното литературознание без да престава да бъде литературознание И свързаният с него проблем как тези методи да не образуват механичен сбор със специфично литературоведските да допуснем че знаем кои са специфично литературоведските методи а да се постига синтез на различните подходи Ясно е че сравнението между литературната творба и нейната екранна реализация е par exellence интердисциплинарен проблем Огнян Ковачев сигурно същото важи и при музикалните варианти опера песен и при интерпретирането на илюстрации картини с литературно вдъхновение и пр Но дали този тип интердисциплинарност е първата ни асоциация която ни идва на ум когато чуем думата дали изразът в търсене на визира точно нея или тя все пак е някакъв частен случай И още един софизъм как при подобно случаи да се разграничи интердисциплинарно сравнително литературознание от интердисциплинарно сравнително кинознание или малко по сериозно сравнението между Тютюн и екранизацията му и между Под игото и Клетниците един тип сравнение ли е Използването на изследователски инструментариум от други дисциплини pro и contra На пръв поглед разбира се pro Разширяването на инструментариума естествено дава повече възможности на анализатора Стига да не е декоративно Нещо повече ясно е че съществуват задължителни инструменти от други научни дисциплини необходими на литературоведа не само при компаративните изследвания Една част от тях идват от лингвистиката общата история и историята на културата от cultural studies дори от психологията и психоанализата в някои случаи от социологията философията тя вероятно ни е необходима при осмислянето на Т Ман но може би не при Ил Блъсков и пр Като има предвид анализа на турската литература Йорданка Бибина основателно посочва ползата от използването на подобни помощни дисциплини и знания от други области но въпросът за това кога наблюденията се превръщат в интердисциплинарни остава И дали отново не става дума

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/reception/167-interdisciplinarity.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Междутекстовост и престиж
    има предвид тъй като очевидно съществува сложна мрежа от текстове не само литературни в която са вплетени и Нора и Анна Каренина и доста други текстове Позицията на българския автор на този който търси връзката с престижната творба в случая изглежда ясна но опитите тази позиция да бъде назована отвеждат към различни посоки Основателно поставени етикети като патриархална или традиционна отпращат към една координатна система Друг тип етикети са като че биха имали повече основания ако Вазовата Нора бъде определена като контрамодерна или оксиденталистка отправната система би била друга Една от съществените разлики при втория тип етикетиране е това че се държи сметка за познаването на отхвърляното патриархалният човек може просто да се придържа към някакви традиционни ценности без да познава другите различните контрамодерният оксиденталистът очевидно ги познава За патриархалният човек в чист вид доколкото това въобще е възможно междутекстовостта поне от този тип не би трябвало да е характерна И обратното изразителят на контрамодерна оксиденталистка гледна точка познава до някаква степен или смята че познава това което открито отхвърля Друг тип ясни междутекстови връзки който заслужава да се има предвид е наименоването на персонажи от някоя творба на името на известни писатели и въобще известни културни фигури А Хранова обръща внимание на факта че в юношеския роман на В Мутафчиева Рицарят 1970 е закачливо разположена цяла една френска библиотека поднесена във вида й на бегли познати на Роже де Фре става дума за съседа Ларошфуко за селяните на сеньор Сент Екзюпери за впианчения рицар Де Мюсе ковача Доде барон Дюма рицаря Декарт 2 Подобно наименоване на персонажи въобще не е прецедент Дж Уд се пита Аз ли съм единственият читател чието глупаво хоби е да трупа примери за второстепенни литературни герои случайно носещи имена на писатели Например аптекаря Камю при Пруст и още един Камю в Дневникът на един селския свещеник на Бернанос или фамилията Пинчън в Къщата със седемте фонтона на Хоторн Хорас Ъпдайк в Бабит зъболекарят Брехт в Буденброкови Хайдегер един от свидетелите на Трота в Гробницата на капуцините на Йозеф Рот госпожа Фуко в Разказ за старите жени на Арнълд Бенет отец Ларкин от В скоби на Дейвид Джоунс граф Толстой във Война и мир както и един мъж на име Барт в Изповеди на Русо което пък ме подсеща и за онази госпожа Русо при Пруст 3 Опасните връзки по условие по трудно се долавят Най ясни казуси като че ли би трябвало да предлага литературата от времето на официалния социалистически реализъм Тогава съществуват определен набор от препоръчителни образци и друга поредица от отричани И в двата случая заявените мотиви са идеологически литературните мотиви за отхвърляне също получават идеологическа окраска въпреки че тя не следва логически от декларираната идеологическа система Имам предвид различните модернистки изразни средства окачествявани като упадъчни чужди вредни и пр въпреки че самият социалистически реализъм има своите радикално модерни корени Един от най ясните примери в съветската литература е Вл Маяковски българските модернисти като че ли не са така склонни да се обвързван с новата идеология която от своя страна само в

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/reception/166-intertextuality-and-prestige.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive



  •