archive-eu.com » EU » Q » QUEENMAB.EU

Total: 199

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Къде е родината? Казусът Светослав Миларов
    на Хабсбургската империя но несъмнено образованието там слага своя отпечатък върху представата му за себе си а и върху отношенията му с другите Миларов публикува на хърватски език Спомени от цариградските затвори Iz uspomena jednoga političkoga patnika Загреб 1875 и други текстове След това а дори и преди се държи като високо образован човек който поне по този показател надхвърля средата си и очаква сънародниците му да се съобразяват с това В същата посока работи и по ранния му престой във френския католически колеж в Бебек Цариград След като напуска загребската гимназия за да се включи във Втората българска легия 1868 Белград Княжество Сърбия а когато тя е разпусната за кратко е в Босна тогава в Османската империя Публицистиката и политическите му жестове го разкриват като убеден славянофил Ако се приеме че в слуховете за шпионството на Миларов има нещо вярно то тогава ще се окаже че в някаква степен той се идентифицира с правителството на държавата в която живее Османската империя Друг е въпросът за мотивите му те може да са доста различни и при всички случаи са свързани с личните му амбиции Не могат разбира се да се изключат априори и чисто материални подбуди От друга страна двете му основни литературни произведения несъмнено говорят за емоционална обвързаност с Цариград По късно като че ли действа в полза на руското правителство Възможните мотиви отново са многобройни включително и материални Нещата изглеждат още по сложни когато се държи сметка за всеизвестния факт че интересите на Русия и Османската империя са в постоянен конфликт през времето на целия живот на Миларов а и преди и след това Русофилските и славянофилските идеи са ясно заявени в публицистичните му текстове и в мемоарите но като че ли по трудно се откриват в литературните му произведения поне ако не се държи сметка за публицистичните отклонения в тях Последните години прекарани в новоучредената българска държава и в Източна Румелия като че ли не разкриват някаква особена емоционална обвързаност с някакво конкретно място И това не е кой знае какво изключение Емигрантите пишат текстове като Хубава си моя горо и Тъга за юг но когато се завърнат ако въобще се завърнат когато имат тази възможност те стават доста по критични Ако се съди по дневниците в България Миларов се идентифицира първо с политическата кауза на русофилите а след това с писателските си амбиции А и връщането му в България не го свързва с конкретно място още по малко родно Всъщност след Освобождението той се установява за кратко в Карнобат където живее майка му член е на губернския съд в Сливен след това със съдействието на Ив Вазов 17 е избран за депутат в Учредителното събрание от Карнобат но след Берлинския конгрес града преминава към Източна Румелия и мандатът му е прекратен Ив Б с 216 Живее в Търново заема дипломатически пост в Белград 1880 откриваме го в София Пловдив Ловеч Той е кандидат за народен представител в ІІІ обикновено народно събрание от Горна Джумая 1893 18 и веднага след това е съден и интерниран в Ловеч Емигрира и живее в Румъния и Русия Одеса 19 След завръщането си от емиграция по времето на Стамболовото управление той отново е интерниран този път в Карнобат 1889 1891 Най популярната а и най интересната творба на Миларов е Спомени от цариградските тъмници Тя е изградена като документален разказ за преживяванията на автора между Възкресение 1870 и 23 септември 1872 г и проследява събитията от арестуването му в Цариград по подозрения за бунтовна дейност до бягството което завършва с качването на руски параход и отплаването за Одеса Централно място в мемоарния разказ наред със самия автор заема фигурата на П Р Славейков на когото по младият Миларов по това време помага при списването на в Македония Отношението на мемоариста към големия поет е сложно а и преминава през известно развитие Зад декларираното уважение се долавят известни нотки на чувство за превъзходство поради по високото образование както и скрито несъгласие с връзката на Славейков с Катерина Стойоглу В архива на Св Миларов се пази интересен недовършено Предисловие писано от ръката на автора но не и от негово име На тази малка литературна мистификация обръща внимание Ил Тодоров който обаче публикува само откъси от въпросния текст 20 Известно място в спомените на Миларов е отделено и на църковната борба на личностите които участват в нея и на оценките на мемоариста за тях Г Кръстевич Ст Чомаков Ив Пенчович д р Г Миркович Но това са по скоро разсъждения отколкото разкази за конкретни събития на които авторът е бил свидетел Същото може да се каже и за написаното за великите везири Махмуд Недим паша и Митхад паша както и за руския посланик граф Игнатиев с които Миларов не се среща По голямо внимание е отделено на колоритните портрети на мнозина българи затворници в Цариград или живеещи в града чиито имена не са запомнени от историята Вазов който е близък с Миларов и пише ласкава рецензия за Спомени в Народний глас през 1882 г се изказва доста обтекаемо за присъствието на фикция в заявената като документална творба 21 Централно място в Спомени заемат няколко обширни вставни разкази оформени като отделни глави Това са историите на различни затворници които авторът целенасочено предразполага към откровение изслуша а след това прилежно записва Всички те не са българи нито революционери излежават присъди за криминални престъпления за които повече или по малко охотно разказват Османските затвори се оказват подходящо място за по интензивни междуетнически контакти и това проличава и в Записки по българските въстания и в Миналото на Ст Заимов От гледна точка на разглеждания тук проблем е важно да се отбележи че Миларов се чувства част от една мултиетническа следа в която се опитва да заеме лидерска позиция Извън евентуалното му обвързване с османското правителство това показва че той приема като естествена мултиетническата среда не акцентира върху конфликтите с които тя е заредена и в този смисъл е близък до идеологията на османизма разбирана като различна от ислямизма и пан тюркизма които са актуални по това време и през следващите десетилетия в империята и в нейния основен наследник република Турция 22 При всички случаи за него както и за мнозина българи по това време Цариград не е чуждо място той не се чувства в чужбина тук Драмата в стихове на Светослав Миларов Паданието на Цариград е писана през 1871 1872 в затвора откъс от нея е публикуван във в Напредък 1874 а целият текст достига до читателите десетина години по късно през 1883 като приложение на Периодическо списание 23 Въпреки че не е оценена високо от съвременниците и литературните историци това е вероятно най амбициозната публикувана творба на този амбициозен автор Написването й е сравнително добре документирано Тя е спомената в Спомени от цариградските затвори 24 има и сравнително пространен послеслов От него се разбира както претенцията за достоверно представяне на събитията така и конкретният източник Ламартиновата Histoire de la Turquie 25 След като завършил работата над текста авторът попаднал на друг източник едно руско популярно издание О разорении и взятии Царь града Москва 1882 26 който потвърдил представата му за историческите събития Интересна е признанието на Миларов Аз исках да възвелича да издялам спомена за най прекрасния предел на света за своя роден град за Цариград Аз обичам този град както някой би обичал една девойка 27 И наистина в рамките на текста града е свой авторът заема гледната точка на неговите жители и противно на основната линия в литературата от епохата всъщност героизира византийците Което обаче не означава антиосманска насоченост Съществуват твърдения които тръгват от автора и от издателя на Напредък че вестникът е спрян заради фразата Името й на таз ламя сура Мохаммеда 1 1 В нея става дума за султан Мехмед и тя е произнесена от римския кардинал Исидор бивш митрополит на Москва представен по скоро негативно В общи линии драмата повтаря събитията и оценките познати от византийските хроники и История за превземането на славния Цариград персонажи събития и пр Причините за падането на града тук като че ли не стоят във фокуса на вниманието на автора Завоевателите са по многобройни и по силни съюзниците са малко а и тъй като са католици не се радват на особено доверие защитниците на града не са особено единни Всичко това присъства в текста но сякаш е останало на по заден план Не липсват обаче отпратки към минали събития които се откриват в разговорите между персонажите Важна отпратка към минали събития се съдържа във въвеждането на Сянката на Византийското царство и Сянката на Леонида Те се явяват на император Константин като има известно колебание в това дали са видения на яве или на сън Леонид като че ли не е ясно идентифициран името му е въведено като известно на всички може да се предполага че става пума за спартанския цар Леонид противопоставил се срещу персите и загинал героично в битката при Термопилите 480 пр н е познат от текстове на Херодот История ХІІ 225 Симонид Странниче обади на спартанците че тук лежим послушни на техните заповеди прев Ал Балабанов и т н Подобно идентифициране на Леонид разкрива поне две особености на историческите представи залегнали в основата на драмата Първата е че Византия е разглеждана като пряк наследник на антична и езическа Елада тезата на т н филелинизъм чийто изтъкнат късен представител е Халкокондил 28 Към същата аналогия прибягва и Вазов в Опълченците на Шипка едно име ново голямо антично като Термопили славно безгранично като шъпа спартанци под гнева на Ксеркса Втората аналогия е между турци и перси тя е позната и в други български текстове най често преработки на Александрията Паданието на Цариград също представя своя автор като човек вграден в мултиетническата среда като патриот на Цариград столицата на империята склонен да я вижда и като наследница на елинската древност към която авторът се чувства поне косвено съпричастен За него византийското наследство не е нещо чуждо макар и в по малка степен същото може да се допусне и за османското наследство Сред другите български текстове от епохата свързани със столицата на империята заслужава да се споменат Цариградски сонети на Константин Величков 5 години по млад връстник и познат на Миларов 29 също за известно време емигрант само че в по друга посока автор на не по малко интересна мемоарна творба В тъмница 1899 и на Писма от Рим 1899 Особено място и особена съдба имат дневниците на Светослав Миларов един от отявлените противници на Стамболов Те са водени през различни периоди 30 известните части са посветени на последните години от живота му вероятно без намерение да бъдат публикувани но достигат до читателите като доказателствен материал към делото за убийството на Хр Белчев по което той е осъден на смърт и обесен Дневникът бива включен в книгата Делото по заговора за убиването на Негово царско височество княза и министър председателя Стамболова и убийството на м ра Белчева 1892 след това д р Кръстев го помества в сп Мисъл 1897 Този дневник с основание е наричан политически Той е продължен от друг поетически дневник който представя малко по късни събития 31 От него след смъртта на автора е публикуван само краят 32 Миларов проявява подчертан интерес към жанра дневник По рано през 80 те години той публикува дневника на баща си с бележки на преписвача но без да отбележи участието си 33 Двата текста са поразително различни Политическите записки са изпълнени със сведения за срещи разговори за искани и получени от Русия пари за закупени оръжия и пр Тук се мяркат силуетите на Тодор Икономов Др Цанков Д К Попов Един от парадоксите около този дневник е това че той недвусмислено свидетелства за заговор който обаче няма нищо общо с конкретното убийство станало повод за процеса Между публичния и частния живот сякаш няма връзка те текат успоредно за да се пресекат в безкрая което може би ще рече в наши дни Във втория дневник Миларов е сам учудващо сам Той сякаш е забравил политическите заговори и се потапя в света на литературните планове които малко неочаквано напомнят за На съне и наяве на В Попович Те са свързани с написването на голяма епична поема Небесният преврат и разкриват не само замисъла и литературните пристрастия на автора но и според бележката на сп Български преглед където дневникът е публикуван през 1895 г и как една богато надарена натура се бори против психическото разстройство Пред погледа на Миларов тук са Омир и Данте Байрон и Пушкин Авторът усилено търси и чете християнска индуистка религиозна литература спиритически книги Блаватска Папюс и пр Любопитно е че и този радикално различен замисъл тръгва от познатия мотив за похитената девойка с 207 Повече от скромно е мястото което е отделено на конкретните български селища а и на природата в този дневник Творчеството на Св Миларов поставя пред литературната история сложен възел от различни въпроси и психологически и рецепционни и свързани с поетиката и развитието на жанровете Очевидно те не могат да бъдат разгледани нито дори изредени тук но и самото им поставяне надявам се провокира днешния читател Пред него стои една значителна и открояващ се автор който не влиза в канона на българската литература и който не успява да разгърне своя несъмнено голям потенциал Нещо повече той поне на два пъти се оплита в големи политически скандали което допълнително го дистанцират от съвременниците и потомците Възможно е тук да се потърсят силуета един автор който има високо самочувствие но остава самотен чувства се неразбран и недооценен а може би и гузен все неща за които българската литература от ХIХ и ХХ а защо не и от ХХI в не е лишена от прецеденти Сред мотивите за написването на Спомени от цариградските тъмници вероятно стои познатата амбиция на множество мемоари да се легитимира автора В случая той е подсилен от желанието да се отхвърлят обвиненията един набеден турски шпионин разказва за страданията си в цариградските тъмници Възможно е дори да се допусне че оплитането във втория скандал атентата срещу министър Белчев е непряко следствие от отреденото му периферното място в литературната йерархия възможно е политическите авантюри да са някаква форма на компенсация за скромния литературен статут От друга страна изолираността на Миларов от литературните групировки и конфигурации добрата му подготовка а може би и контактите и въздействията на които е подложен в Загреб му дават възможност да си изгради една особена и плодотворна в случая външна гледна точка За това несъмнено спомага и особеното му усещане за това къде е чужбина и къде е у дома Днес читателят остава с впечатлението че като че ли Миларов е у дома в Цариград а също и в Загреб и Русия места които днес определяме като чужбина и не се чувства особено комфортно т е не е у дома в България Тук в по голяма степен отколкото другаде той започва да се идентифицира с въобразената общност на словото така както той си я представя И с това всъщност застава близо до кръга Мисъл в чието списание посмъртно са публикувани негови стихове 34 Мигриращи култури и социални практики Съст Р Станчева С УИ Св Климент Охридски и Изд център Б Пенев 2013 с 65 76 Бележки 1 Най пълни сведения за него в Богданов Ив Светослав Миларов Живот и творческа съдба В Богданов Ив Литературни студии С Български писател 1966 с 239 261 Другаде за рождена година е посочена 1850 авторът мотивира своята теза за причините за разнобоя 2 Вж Сапунов Н Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград Предговор встъпит студя съставителство бележки и речник Хр Темелски В Търново Пик 1999 Името Миларов е превод на Сапунов 3 Няколко години след смъртта на Никола Сапунов тя се омъжва за фотографа хаджи Мина Попов родом от Карнобат Вж НБКМ БИА ф 112 а е 183 л 149 160 166 и др Цит по Темелски Хр Никола Евтимов Сапунов и неговият дневник В Сапунов Н Дневник по съграждането с 23 По късно тя е споменавана като Станка Минова под това име учителства в Карнобат през 70 те години Вж Неволин М Станка Хаджи Мина Попова В В пантеона на Карнобат Животописни статии и бележки Под редакцията на Ив Карановски С 1939 с 78 Както личи от бележката за Хаджи Мина Попов с 76 77 М Неволин е племенник на М Попов Българска възрожденска интелигенция Съст Генчев Н и Кр Даскалова С Д р Петър Берон 1988 с 418 Тук сведенията са по Дочев Д Карнобат в миналото 1935 с 8 9 За семейни конфликти между Никола и Стамата вж и Бурмов Т Спомените ми Дневник Автобиография С 1994 с 98 с 203 4 Вж Богданов Ив Цит съч с 211 2 и др Авторът се позовава на архива на Миларов НБКМ БИА ф 112 и на ръкописи които той притежава 5 Той бил полиглот служил си с повече от десет чужди езици Ив Богданов Цит съч с 261 Интересно е че на вечеринка в София 1882 Миларов пее босненска песен Иречек К Български дневник Второ фототипно изд С Акад изд Проф М Дринов Т 2 1995 с 72 вж и с 542 Миларов пее други южнославянски песни 6 Вж Каравелов Л Събрани съчинения Т 11 С Български писател с 256 269 7 Вж Арнаудов М Любен Каравелов Живот дело епоха 1834 1879 С БАН 1964 с 331 332 79 799 Въпреки че е склонен да повярва на обвиненията М Арнаудов заключава че аферата Миларов все още не е достатъчно уяснена 8 Вж Стоянов З Съчинения Т 1 С Български писател 1983 с 73 9 Вж Заимов Ст Миналото С Изд на БЗНС 1983 с 522 и 549 10 Вж Заимов Ст Миналото Етюди върху Записките на Захари Стоянов 1895 с 43 61 Ст Заимов твърди че през 1884 г Миларов му е изповядал своите прегрешения Бях млад и неопитен излъган бях от Арнаудова комуто скъпо плащаха за моите грешки на младостта Арнаудов ме въведе в ада нека той ми носи греховете 11 Вж Конев Ил Непознатият Светослав Миларов Из живота и дейността му в Хърватско и Румъния В Ил Конев В Конев Ил Ние сред другите и те сред нас С Наука и изкуство 1972 12 Радев С Строители на съвременна България С Св Климент Охридски 2009 с 120 Авторът има предвид русофилските метежи от 1887 г по долу той цитира статии на Миларов от това време и подхвърля

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/208-where-is-the-motherland.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive


  • „Икономиката на жените” в българската словесност от ХІХ век. Няколко славянски примера
    историята каза Бенковски на мене тържествено понеже знаеше че държа бележки Мария Ангелова или Йонка млада жена на 17 18 години е родом от Т Пазарджик Отдавна тя беше си свързала бохчата готова за път да върви с мъжа си Ивана Шутича За госпожата да изберете най добрият ат който да бъде кротък заповяда Бенковски 6 Всъщност още в началото фигурата е обрисувана не без известна дистанцираност и ирония Далматинците и немецът Албрехт които и други път бивали въстаници в своето цивилизовано отечество оживяваха нашата чета със своето присъствие Мадам Мария с ръкавици с черно чадърче и с капела на главата подскачаше по зелената трева като че да беше излязла да се разхожда с 411 Може би не е излишно да се напомни че за Захари особено в този контекст думи като мадам чадърче капела са недвусмислено стилистично маркирани Няма съмнение че при тези обстоятелства Мария е чужда по трудно е да се разграничи доколко чуждостта й се дължи на нейния пол на брака й с чужденец или на цивилизоваността й Най вероятно и на трите фактора едновременно С настъпването на трудностите образът на жената променя Някакво междинно състояние може да се открие в следния епизод Героинята ни госпожа Йонка на която досега съвсем не се слушаше гласът и на която бялото лице в разстояние на два дена бе заприличало на мъртвешко като всяка къщовница жена била си отделила настрани в дисагите още на Петрич две три пити хляб и до половин ока сирене за черни дни Но сега когато подир малко щяхме да имаме хляб и крехка агнешка плешка тя намерила за излишно да носи сухите кори които и раздаде по малко на момчетата с малката си ръчичка като нафора Друга по голяма добрина на госпожа Йонка и не трябва на тоя свят с 446 След това обаче на преден план излиза непригодността на чуждата цивилизована жена към ситуацията Много от българите също не издържат някои от тях дори бягат но при мадам Мария неадекватността е по отчетлива Черната рокля на хероинята която вървеше по крака както вървяхме всинца понеже в това място не можеше да се язди се закачаше от дърво на дърво като скъсано сертме Ох майко майко За това ли си ме родила да ходя с хайдутите викаше тя и се хвърляше през клонищата като сърните с 448 Отново нейното поведение е изведено на преден план в един епизод при който гладните въстаници ядат конско месо опечено от мъжа й Героинята ни Йонка дълго време държа в ръката си своя пай слагаше го на земята чупеше ръце и оплакваше горчивата си съдба но като видя че множество очи се устремиха към нейния къс т е че имаше любители да го грабнат от ръцете й тя стисна черните си очички и глътна парчето от конски дроб като рахатлокум а после заплака жално жално като че бе глътнала отрова Нещастната Тя се тръшна на чувала който съдържаше нейната покъщнина и там остана до заранта с 451 Накрая се стига и до окончателния срив който всъщност въвежда не само промяната на отношението към мадам Мария но и падението на част от въстаниците Горката Йонка беше заприличала в лицето на сянка Тя не преставаше да моли мъжа си или да се върнат назад в Белово което беше сън или пък да я убие за да се отърве веднъж завсякога от тия адски мъки Хубавото ѝ бяло лице и малките ръчички бяха охлузени и надраскани като географически атлас а за тънките ѝ дрехи не питайте Те се развяваха отзаде ѝ като турска пандера знаме бел Н А Час не минуваше да не пролива тя горещи сълзи Но това нейно плачевно положение сякаш не беше в състояние да възбуди съчувствие и състрадание измежду нейните мустакати другари измежду нейните братя по оръжие и страдание Няколко фанатици братя от четата неосвободени още дебелите предразсъдъци по свещено уж предание от старохайдушкия катехизис че жената е пакостна твар във всяко юнашко предприятие решили помежду си да убият нещастната мъченица едничката българка която се бе удостоила да стои под байрака на свободата Разбира се че аз употребих всичкото си красноречие за да ги отклоня от фактическата им постъпка с 458 Няколко неща трябва да се кажат по повод този фрагмент Първо тук за първи път след представянето ѝ Мария е определена като българка Второ очевидно Захари умишлено не е точен когато казва че тя Мария е едничката която е застанала под байрака 7 С тези изречения авторът сякаш убеждава другите въстаници и за целите на убеждението забравя за Райна за която е писа преди това пак за целите на убеждението е използвана и българската етническа принадлежност забравяна по рано Трето необходими са доста уговорки за този старохайдушкия катехизис според който жената е голямо зло за горските юнаци Популярните фолклорни свидетелства като че ли не го потвърждават от което следва че той или не е съществувал или е цензуриран или поне потиснат от записвачите и съставителите на сборници Четвърто връчването на знамето в ръцете на Райна също предизвиква възражения породени според Захари преди всичко от засегнати лични амбиции вж с 364 но там за старохайдушкият катехизис не се споменава От своя страна авторът използва всичкото си красноречие за да разсее предразсъдъците на своите другари но каква всъщност е според него ролята на жената в революцията да ражда укрива и погребва мъжете Баба Тонка да шие знамената и да ги развява когато това е безопасно Райна Княгиня и да раздава хляб с малката си ръчичка Мария Наред с често критикуваните от Захари вехти войводи исторически лица като Филип Тотьо и Панайот Хитов са изчезнали и фолклорните хайдутки Излязла е бяла Рада на планина на ройнина та побила три байрака Провикнала са до три пъти събрала е триста души триста души отбор момци отбор момци все юнаци 8 Тази песен е от Копривщица публикувана е от Л Каравелов един от идолите на Захари но в Записките не могат да се открият подобни фигури на жени Един епизод от живота на Клотилда Цветишич в София В началото се налагат някои пояснения за засегнатите лица които имат своето място в културната история на България Сведенията за Клотилда Цветишич са доста скромни Тя е хърватка която идва в София и става учителка а по късно 1881 и директор на Първа девическа гимназия 9 Константин Иречек 1854 1918 несъмнено по известна фигура той пристига в България през 1879 г на двадесет и пет години и веднага става главен секретар на Министерството на народното просвещение след това министър а накрая председател на Учебния съвет и директор на Музея и Библиотеката На 1 13 септември 1884 г заминава за в Прага където поема катедра в университета Автор е на редица научни трудове между които първата цялостна научна История на българите на чешки и немски език 1876 10 Освен просветен деец К Цветишич е и годеница на К Иречек Бракът обаче не се осъществява и с този факт е свързана историята за която става дума тук Очевидно не съвсем справедливо в България хърватката е запомнена преди всичко с този епизод от нейния живот Той е представен доста обективно от Владимир Сис в бележките към изданието на писмата на Иречек Клотилда Цветишич хърватка от Загреб свършила педагогика във Виена учителка в Загреб после учителка и директорка в първата Софийска девическа семинария сега гимназия Хората които са я познавали казват че била сериозна жена и че дълго време се противила да приеме ръката на Иречек Пред големите настоявания на Иречек най после склонила да се сгодят дала си веднага оставката и заминала за Загреб да се приготви за сватба и да чака там Иречек да дойде да се венчаят Като се върнал от България в Прага Иречек писал на Цветишич че неговото семейство никак не позволява да се ожени за нея но че той е готов да държи на думата си ако тя настоява Щом получила писмото тя веднага без колебание отговорила че престава да се счита негова годеница Съпругът на нейната по стара сестра проф Майснек от Загребския университет без съгласието на Цветишич е ходил в Прага да се обясни лично с Иречек Вследствие на това Иречек се намираше в такова угнетено и раздразнено състояние 11 До голяма степен около този епизод е центриран образа на учителката в съзнанието на съвременниците ѝ в България Откриваме го в дневниците на К Иречек и в един особен текст на Васил Попович запазен в неговия архив Несъмнено по обективни са дневниците те успяват да ни въведат както в душевността и мисленето на Клотилда така и в отношението на българите към нея Особено важен ми се струва един епизод от дневниците който ми дава основание да нарека Цветишич с двусмисленото в български контекст определение цивилизаторка и още по двусмисленото криворазбиране 12 Иречек сам разкрива отношението което той и Клотилда двама високообразовани централноевропейски славяни имат към българите Когато през септември 1882 г Цветишич и Иречек се срещат случайно на дунавския параход който ги носи към българските земи двамата потъват в дълги разговори Самочувствието на Иречек е поласкано че Клотилда си често спомняла неговите мъдри думи човек може да привикне да се аклиматизува на Изток ала не бива да излиза вън впечатленията от запад правят връщането в Ориента много горчиво 13 Няма как тук под Ориент да не се разбира България а в очертанията на Запада да не попаднат Прага и Загреб Ефектната фраза самоласкаещата поза карат Иречек да забрави дори симпатиите към природата и народа декларирани другаде Забелязаното тук противопоставянето просто настоява да бъде прочетено през методологическата призмата предложена от Е Саид 14 Подобна гледна точка е присъща на К Иречек Ще си позволя да приведа един пример който косвено е свързан с разглежданата история тъй като е от текст срещу който възразява В Попович А на Попович принадлежи текста който носи другата гледна точка към Цветишич Та в една своя статия за Рилския манастир Иречек възкликва Особито усещане обзема пътувака колчем се доближи на един разкрач към границата на турското царство То е съзнанието че стоиш още въз почва християнска и цивилизувана ала че там зад оная чърта се зачина полуизвестната страна с непристъпни тайни гдето няма лична безопасност и человешки права гдето по пътя е потребна будна предпазливост и през която без особена правителствена протекция не може да се ходи по проста научна любознателност Познат ми е той учуден поглед от нееднократен опит и винаги ми се вестеха неволно в паметта стиховете не знам на коя класическа френска трагедия че сме там ou finit L Europe et commence L Asie 15 Формално погледнато тук България е представена в Европа но твърде близо до границата с нецивилизована Азия Трябва да се поясни че представеното усещане обхваща Иречек някъде недалеч от град Горна Джумая дн Благоевград който при това е от другата страна на границата А и позицията на автора е несъмнена той идва като цивилизатор представител на Европа и нейната култура без да се чувства длъжен да си спомни името на класическата френска трагедия нито нейния автор Подобни реплики очевидно не са били изключение за двамата образовани чужденци цялостното мислене което ги определя ще да е личало и в поведението им И това е пораждало ответни реакции Другаде 16 съм се опитвал да ги разглеждам във връзка с Константин Иречек и неговия конфликт с Попович тук ще потърся може би дори по любопитните реакции свързани с Цветишич Нейното присъствие очевидно не минава без скандали През септември 1881 г Иречек записва в дневника си Свинщината в пловдивския Нар глас преди два месеца за мене Стоянова и Mlle Цветишич Според Вацова писал я Сарафов junior офицерът имало каже слухове които мълвели нещо подобно Цветишич едва днес узнава за това Стоянов ръмжи Работата е вече застояла и не заслужава да се преследва на чужда територия ала ad notam взимам си бележка Уж съм пил пиво с директорката в училищната канцелария Стоянов уж събирал краставици и сливи в училищната градина 1 с 506 През ноември 1882 г Иречек отбелязва Клика от няколко любители на народната просвета Шишеджиев Д Македонски и т н пръсна слух че в девическия пансион имало сифилис Не излезе нищо друго освен скрофули и то само един случай изследваха работата д р Петрович д р Калевич д р Христов Тази компания не може да се даде под съд вече поради скандала всичко това бърка Шишеджиев от три години все същата история И с какви украшения разказваха цялата тази история болестта била не само in genitalis ами more turco и от зад От част беше насочена срещу Mllе Ц тримата загребски възпитаници и аз сме имали уж с нея alliance etroite и пр и пр 2 с 237 Няколко месеца по късно Не отколе Вацов една вечер едва не се сбил с нож в ръка с Димова Македонски от министерството на финансите който твърдял че аз Вацов и Златарски сме имали тайни любовни връзки с г ца Ц Това дребно българско чиновничество живее в страшно нравствено блато в комарджийници бардаци грубости глупаво политиканстване Kannegiesserei грозна деморализация 2 с 280 вж и с 410 Другият текст от епохата който представя взаимоотношенията Цветишич Иречек принадлежи на Васил Василаки Попович 17 Малко парадоксално личността която в случая противостои на Иречек е именно Попович Парадоксът е в това че той никак не е подходящ за говорител на традиционния битов консерватизъм Всичко в живота му го отнася по скоро към лагера на проевропейски настроените българи от това време при това с показателното в случая уточнение за близост до славянофилските среди Попович е роден в Браила 1833 учи в Русия изявява се като амбициозен и ерудиран литератор Той присъства в развитието на практически всички основни жанрове в българската литература от втората половина на ХIХ в като в някои от тях е сред първостроителите Без да е непременно водещата фигура той има своето място и в поезията и в драматургията и в прозата и в критиката Творчеството му е доста разнообразно не само жанрово но и според резултатите в него може да се открие както следване на познати за епохата модели в някои случаи дори най ранните им прояви така и тяхното пародиране и проблематизиране На В Попович принадлежи първата публикувана новобългарска прозаична творба Откъс от разказите на моята майка Разходка до лозето Българска повест След Освобождението той продължава опитите си в прозата Те се насочват към нови пространства и само частично пазят характерните белези на модела предосвобожденски повествования на първо място претенцията за достоверност за истинност В архива на Попович се пази непубликуваният разказ Възпоминание за чуждите нрави в София Дон Жуан 18 който е част от трилогията Смях и гняв която обединява три сатирични портрета на съвременници В Дон Жуан става дума за образован и чужденец с висок социален статус който изоставя бременната си любовница и бяга в чужбина Героят обяснява по своето заминаване с потискащата среда в която е принуден да живее Хората са тука мизерни малодушни интриганти Тука човек не може нищо да направи освен да се мъчи денем и нощем напразно Станал съм сред вас като вампирин В писмата и дневниците на Иречек могат да се открият доста сходни обяснения Намесени са и не особено похвалните нрави на двореца като моралната присъда е произнесена от една консервативна и патриархална гледна точка която представя чужденеца като неблагодарен високомерен и носител на един меко казано съмнителен европейски морал Другаде съм се опитал да лансирам хипотезата че прототипът на донжуана е Константин Иречек а на изоставената бременна годеница Клотилда Цветишич Отношенията между К Иречек и В Попович са обтегнати Иречек по принцип е доста строг към българите понякога е мнителен и прави впечатление на надменен Негативното му отношение към Попович може да се обясни с въздействие от страна на В Д Стоянов приятел на Иречек и заклет противник на Попович от времето на учредяването на Книжовното дружество в Браила когато двамата са били конкуренти за деловодителския пост Така или иначе в дневника си Иречек на многократно иронизира Попович и дори го представя заедно с Н Михайловски и Йордан Брадел като олицетворение на ориенталското Поводът е обсъждане в Учебния съвет на правилник на девически пансион Михайловски защищаваше предложението на комисията жената макар и стара всякога мислела за мъж неомъжена жена не била пригодна да управлява това заведение каза още че жената уж била дете в голямо тяло и детето жена в малко тяло Той сигурно никога не е виждал добре образована жена от близо неговата собствена жена го измъчва и бие а в къщи нечистотия и мръсотия Попович говори идеалистично за бащата педагог който ще се отнася с всички като със собствени деца ще влиза през нощта ако трябва и в спалнята Чрез тях говореха ориенталските харемски идеи Попович е женкар вижда се от неговите еротични песнопойки живеял тук с една своя роднина и когато наближавало да се появят последиците от това съжителство той се изповядал на Климента и се оженил с разрешение на духовенството 2 с 375 19 Изглежда с Дон Жуан българинът си отмъщава на ироничния и самоуверен чужденец Нека припомня че става дума за непубликувани текстове друг е въпросът че и Попович и Иречек вероятно са говорели подобни неща публично и те биха могли да останат тайна Трети въпрос е че днес дневникът на Иречек оставя впечатление че е замислен и писан за публикуване след смъртта на автора Ако се остави настрана фактическата достоверност на клюките и твърденията която едва ли е толкова важна можем да забележим че Попович и Иречек се обвиняват взаимно в сходни грехове Не маловажната разлика е че в резултат единият се бил оженил а другият не И в двата случая появата на последиците от това съжителство е съмнителна Впрочем както и цялата история за Попович На пръв поглед изглежда че в случая се сблъскват два възгледа При това едва ли само за жената и отношенията ѝ с мъжа Иречек привидно заема една по либерална по просветена и по европейска позиция докато В Попович се оказва в лагера на патриархално настроените консерватори Предпоставеността и конкретните житейски обстоятелства побеждават реалната близост между двамата протагонисти Сходството в обвиненията като че ли подсказва че конфликтът не е между патриархален и модерен европейски морал а по скоро между две сходни личности овладяни от широко разпространени предразсъдъци и лични пристрастия Либералните и консервативните обвинения се оказват само аргументи оръжия в един по друг сблъсък Привидно той е личностен но погледнато по дълбоко в него се крие конфликта на

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/191-the-economy-of-women-in-bulgarian-national-literature-from-19th-century-some-slav-examples.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Образи на Русия в българската книжнина от XIX век и техния политически контекст
    движение Неофит Бозвели и Иларион Макариополски които са изпратени на заточение в резултат на намесата на руския посланик в Цариград Г Титов който е поддръжник на Патриаршията и враг на аспирациите на българите за национална йерархия Арнаудов 1930 661 666 671 678 679 Арнаудов 1942 28 Смоховска Петрова 1964 46 133 138 141 142 145 146 153 154 Друга важна политическа акция е насочена срещу униатите и завършва с изпращането на Йосиф Соколски главата на униатската църква в Русия в тази акция активно подпомагана от руската дипломация граф Николай П Игнатиев участва П Р Славейков Подобни действия очевидно пораждат негативни или поне критични нагласи сред част от българите но популярен и ясен негативен образ на Русия като че ли не се забелязва По късно след създаването на българската държава една от основните политически разделителни линии е между русофили и русофоби Трябва да се отбележат две неща Първо негативните настроения и по късните русофобски политически пристрастия например у З Стоянов и Ст Стамболов от една страна пораждат непропорционално малко литературни текстове От друга страна практически винаги независимо от това коя партия е на власт литературният канон е склонен да отхвърля подобни текстове и те си остават маргинални Особено е положението и при позитивно настроените към Русия автори и текстове Те разбира се много по лесно попадат в канона но пък обвързаните с империята автори и убедените русофили също не създават прекалено много литературни текстове посветени на Русия а и отношението им към нея далеч не е еднозначно Съществуват няколко ранни стихотворения някои от тях по същество преводи посветени на Русия Песен за Русия 1733 свързана с Партений Павлович О ветре северний 1847 от монаха Натанаил Стоянович и Захари Княжески Активизирането на отношението на българите към Русия е пряко свързана с дейността на българската колония в Одеса през 40 те години на XIX в която съдейства много за образоването на българи тук а и за прокарването на руската политика Ключовите фигури са Васил Априлов и Николай Ст Палаузов В началото усилията им среща съпротивата на общественици и книжовници като Райно Попович обявен за елинофил и Неофит Рилски но благодарение на подкрепата на руското правителство и на сравнително добрите си финансови възможности постепенно успяват да наложат своята линия Ключовата фигура в процесът на ориентирането на одеските българи към патриотични начинания изиграва руския украинския учен любител Юрий Венелин 1802 1839 който в Русия е маргинална фигура и не е обвързан с политическия и академичен мейнстрийм но е покровителстван от славянофилските кръгове М П Погодин А С Хомяков И И Срезневский На Венелин са посветени две сравнително ранни стихотворения от Георги Пешаков 1785 1854 който всъщност живее в Букурещ Ода на Юрий Ив Венелин и Ридание на смертта Ю И Венелина и двете публикувани през 1841 г В българската поезия от времето преди Освобождението се открива и фигурата на руския цар Началото може да се свърже опитите на Георги Пешаков който по време на Руско турската война от 1828 29 посвещава едно четиристишие на император Николай I написано на петте езика които владее български румънски руски гръцки немски за което е отличен получил сребърен медал и 100 рубли Почувствал се насърчен той продължава със Сувенир в чест на руския император Николай I Българска 1980 83 87 вж и Кръстанов 1980 138 155 Найден Геров който е руски поданик и следващата година ще стане руски вицеконсул в Пловдив пише по скоро превежда в Санкт Петербург На честний цар Александър 1856 но и то остава в ръкопис както впрочем и практически всички негови лирически опити освен Стоян и Рада Апология на руския цар се съдържа в няколко стихотворения на П Р Славейков който пише стихотворението Вярата и надеждата на българина към Русия по време на Освободителната война 1877 78 и несъмнено изразява моментните си настроения По късно като политик в новоучредена България той ще прави и по различни изказвания и жестове По това време и Иван Вазов създава популярното си стихотворение Русия включено стихосбирката в Тъгите на България Тези две стихотворения на П Р Славейков и Ив Вазов се превръщат в христоматийни и понякога със съкращения присъстват в множество читанки и антологии Фигурата на Освободителя който се отъждествява с Русия руския цар руския генерал руския войник е характерен вариант на мита за Дядо Иван в пантеона на Вазов и някои негови съвременници По късно тези фигури са твърде настойчиво експонирани в българското културно пространство През втората половина на ХХ в те са съзнателно и целенасочено свързвани със Съветския съюз и неговата Червена армия Въпреки че съществуват спорове около хронологията на възникването на фигурата на Дядо Иван нейният митичен смисъл и политическите му импликации са напълно ясни Към тези основни образи на Русия могат да се прибави и образа на студения непознат чужд и в някаква степен враждебен северен град който се открива в поезията на българските ученици в Одеса и студенти в Москва Най ясно тези настроения присъстват в Тъга за Юг на Константин Миладинов публикувано през 1860 г във в Дунавски лебед на Г Раковски Обде йе мрачно и мрак м обвива и темна мъгла земя покрива мразой и снегой и пепелници силни ветрища и виюлици околу мъгли и мразой земни а в гръди студой и мисли темни Не я не можам овде да седам Не я не можам мразой да гледам Подобни настроения се откриват и в стихотворението на К Миладинов На чужина под което обаче стои пояснението Во Беч т е писано е във Виена Двата Двата европейски града Москва и Виена пораждат сходни чувства у поета откъснат у дома руската славянската среда в случая не смекчава носталгията Същите настроения се откриват и в На чуждина 1862 на Райко Жинзифов встрана далечна с природа дива где буйний север страшно веит где силен мраз камен пробива где слънце денем не си греит где веит страшна виулица где човек надвор одвай дишит где замръзнуват на лет птица где вихра всичко пътем бришит О В тая страна в кой не можиш да видиш ден чист и прозрачен в стая затворен самичак лежиш а дух ти става див и мрачен Или в Жалба 1862 Как тежко другари как

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/180-images-of-russia.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Град и село - напрежението между два идеологически полюса в едно семейство
    и представянето на някои от същите събития в чисто документалните текстове на Илия и в неговата повестта Двама братя 1888 1889 в която фигурата на бащата практически липсва а антимодерните ще рече и антиградските настроения са разгърнати 4 Отношението на Димитър е пряко формулирано в писмата му до Илия Изследователят би могъл да се запита и доколко неговият превод на Беатриче Ченчи 1874 от Франческо Доменико Гуераци 1804 1873 важна фигура в италианското risorgimento има отношение към семейната драма Сюжетът на този популярен роман е свързан с престъпление на бащата спрямо децата Достоверните събития легнали в основата на творбата са важен литературен сюжет използван от П Б Шели трагедията Ченчи Стендал Ал Дюма Знаменити престъпления Юлиуш Словацки О Уайлд А Моравия Ч Дикенс разглежда живописна творба посветена на Беатриче дори Хемингуей споменава скандалната история Историята е следната твърди се че римският аристократ Франческо Ченчи изнасилил дъщеря си Беатриче пред очите на втората си жена Лукреция и я затворил Тогава двете жени подпомогнати от Джакомо брат на Беатриче и от Гуера кандидат за ръката й упояват и убиват Франческо Престъплението е извършено през 1598 а по късно Беатриче е издадена от предполагаем неин любовник и на следващата година е осъдена и екзекутирана заедно с брат си и мащехата си Историята е изследвана детайлно от италиански историци някои от твърденията остават недоказани но сюжетът се оказва важен за романтичната и популярната литература Евентуалната връзка на сюжета с конфликта в съзвездието Блъсков е сблъсъка между неморалния баща и нещастните му деца В италианската история злочеста се оказва дъщерята Беатриче и в по малка степен брат й В българската реалност злочести се чувстват синовете а в повестта на Илия дъщерята Кръстинка Гледната точка на Рашко може да се потърси в неговата Автобиография публикувана обаче от Илия Една по непопулярна хипотеза би я потърсила и в Изгубена Станка ако се приеме че той все пак е нещо повече от издател на тази повест Но дори и да е така Изгубена Станка все пак е доста косвена реплика в диалога за селото и града Споменатите няколкократно писма на Димитър са известни на някои от изследователите Д Леков Е Налбантова но те ги споменават без да навлизат в детайли и в по разгърнати опити за осмислянето им Запазената кореспонденция започва през 1864 г когато Димитър пристига от Одеса в Браила при баща си при него е и по малкия си брат Георги Герчо и заварва там нова жена Гина която може би не му е неизвестна от по рано По това време официалната съпруга на Рашко Руска майка на осем негови деца е жива и живее в Шумен вероятно при сина си Илия Синовете са скандализирани и правят всичко възможно да разделят баща си и Гина преди да се е разчуло Стига се и до предлагане на пари Гина поискала сериозната сума от 500 гроша В останалите текстове поне в известните ми сюжетът не присъства пряко Той липсва в автобиографията на Рашко а в Злочеста Кръстинка е трансформиран именно по посока на покваряващото въздействие на града от

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/174-town-and-village.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Сръбските повести и разкази на Л. Каравелов
    осъзнае греховете си подобно на господин Скруч от английската творба За Крива ли е съдбата е характерна висока степен на цитиране въвеждане на познати мотиви а и на други текстове в повествованието Наред със споменатите вече образци на сантиментални произведения и Гогол в повестта присъстват и други цитати Мистериозен е откъсът от французкия философ Мосильмен 1 526 който е останал неразгадан Именният показалец към съчиненията на Каравелов го приема за реална личност но не успява да го идентифицира По същия начин постъпват и повечето литературни историци които го споменават Възможно е обаче да става дума и за фиктивен цитат същото може да се допусне и за някои от споменатите сръбски книжовници които също не са идентифицирани в показалеца цензора Вуич Сава Димитриевич Чобич Наред с реалните цитати Каравелов включва в повествованието и други откровено фиктивни текстове стилизирани като реални дневника на Калмич присъдата над него Освен всичко друго те също са насочени към внушаване на достоверността на представяните събития Доколкото може да се продължава с търсенето на реализма в Каравеловото творчество и конкретно в Крива ли е съдбата то това би трябвало да става в един по конкретен смисъл на понятието реализъм което предполага внушаване на достоверност включително и с въвеждане на текстове от типа на присъдата насочване към хора с обикновена външност и открита критика на читателите в публицистични отклонения критика която те възприемат като ругаене В следващите белетристични творби писани в Сърбия Л Каравелов в някаква степен се връща към познатите от по рано модели В разказа Сока писан в Будапещенския затвор и публикуван в Сръбски омладински календар 1869 отсъстват героите интелигенти които произнасят пространни идейни тиради Проблемът за жената свързан и с въпроса за възпитанието тук е допълнен и до голяма степен дори изместен от фаталните последици които има обвързването с чужденец В този кратък разказ на една новосадска вехтошарка всъщност са проследени съдбите на две жени Първата от тях разказвачката е разглезена от своите родители и затова извършва фаталната грешка да се ожени за шваба Зад това несъмнено негативно но не съвсем ясно за днешния читател определение всъщност се крие гостилничарят Йован за когото може да се предположи че говори сръбски В произхода му вероятно има нещо австрийско и това го прави непълноценен като личност независимо от индивидуалните му качества беше богат и добър човек но беше шваба а на сръбкинята е тежко да живее с шваба защото той не живее по нашия и по божия закон 1 551 Разказът не пояснява с какво Йован се отдалечава от нашия закон който съвсем естествено е и божия закон Заслужава да се спомене че подобен стереотип за швабите е косвено отхвърлен в Крива ли е съдбата където след една от тирадите на Калмич наивният читател възкликва Кой е този Любомир Та това е някакъв шваба На което авторът отвръща с неприкрита ирония Прав си читателю вижда се че си роден в събота след вечерня Позна позна 1 469 От друга страна това отхвърляне и тук е изолирано тъй като по долу когато се търсят причините за недостатъците на високопоставената личност конкурента за ръката на Цая сред тях попада и образованието получено от учител шваба 1 516 Истинската трагедия обаче сполетява дъщерята от този брак Девойката е представена като хубава и разумна но тя допуска същата фатална грешка влюбва се и се сгодява за маджарин В света на разказа маджарите са по лоши и от швабите 7 От тях не може да се очаква нищо добро и въпросният Ференци не закъснява да се прояви В Крива ли е съдбата присъства по особен начин и злонамереността на маджарите По време на процеса срещу Калмич един от свидетелите разкрива друго прегрешение на обвиняемия Чух със собствените си уши каза че Сърбия трябва да се присъедини към Унгария за да я направят маджарите република и да я увенчаят с короната на св Стефан 1 528 От една страна това е явна клевета при това не много логична република увенчана с короната на св Стефан От друга страна обаче подобен пъклен замисъл в пространството на разказа несъмнено е най тежкият възможен политически грях който има своите аналогии в българските образи на гърците Престъплението на Ференци всъщност представлява вариант на познатия сантиментален модел похитена е не девойката или нейната чест а парите на бащата И това е не по малка трагедия бащата умира след като не получава справедливост от маджарските съдилища девойката изчезва а майката става вехтошарка По подобен начин в следосвобожденския период В Попович преплита любовта и парите в пространната повест роман Беше Разказът завършва с лютата клетва който излиза от устата на разказвачката но несъмнено е споделена и от автора Проклета да е всяка сръбкиня която залюби чужд войник проклета да е всяка която дружи с маджари и немци По особено място сред творбите на Каравелов писани в Сърбия заема кратката повест Горчива съдба След като я публикува на сръбски в сп Матица през 1869 г Каравелов я преработва и пак през същата година я публикува и на български в първите броеве на в Свобода Обяснението може да се търси в две посоки които не се изключват взаимно От една страна особено във втората редакция основните герои в повестта са българи 1 561 От друга страна творбата представя опит за съпротива срещу тиранията и в този смисъл е напълно съзвучна с голяма част от белетристичните произведения на Каравелов с български сюжети Сюжетът на Горчива съдба разказ на една нишлийка представлява усложнен вариант на мотива за нещастната фамилия Тук злочестините на семейството са няколко Първата жертва е съпругът на разказвачката Кой го е убил така и не става ясно но след това синът му е убеждаван че трябва да отмъсти на турците Следва опит за похищение на девойка дъщеря на разказвачката черкезин напада Недялка и иска да я целуне но тя успява да му разцепи главата Етническата принадлежност е основна характеристика на индивида и определя отношението на героите към него Секи читак е мой душманин моя мамо секи турчин е мой кръвопиец кръвопиец на моите братя джелятин на моите сестри 1 564 По сложно е отношението към руснаците в изконно братските чувства се

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/169-serbian-karavelov.html (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Възраждане
    от държавните институции на първо място образованието и от пропагандата Аретов 1995 44 63 При цялото им многообразие основните варианти могат да бъдат сведени до две фигури и разказите за тях Дядо Иван Данова 1980 28 33 Ангелов 1964 486 489 Мутафчиева 1974 109 117 и Райна българска царкиня Първият от тях има два варианта руският цар потенциален освободител и руският генерал Повествованията за Райна които носят сходни внушения са относително по малко познати и не така прозрачни Aretov 2011 69 89 Не е съвсем ясно кога възникват тези митологеми около генезисът им се водят спорове но познатите им варианти са късни свързани със средата и втората половина на ХІХ век Въпреки някои по ранни опити тяхното присъствие в литературата се свързва преди всичко с времето около Руско турската освободителна война от 1877 1878 и с голямата фигура на Иван Вазов Детайли Николай Аретов Възраждане 16 Декември 2012 Посещения 1555 Прочети още Образи на Русия в българската книжнина от XIX век и техния политически контекст Град и село напрежението между два идеологически полюса в едно семейство Рашко и Илия Блъскови Опозицията град село присъства в българската литература през XIX и става особено актуална през ХХ в Градът сам по себе си и като литературен образ съществува разбира се много по рано включително и на Балканите Сред няколкото му интерпретации познати в българската култура от Средновековието а в други и от по рано се откроява образът на Вавилон градът като блудница която е греховна злонамерена враждебна и трябва да бъде унищожена Друг интересен образ е завладяването на града свой или чужд покварен или свещен 1 обратният вариант съграждането на града практически отсъства в българската култура преди средата на ХХ в когато става актуална един нов вариант на изконния мит Детайли Николай Аретов Възраждане 19 Октомври 2012 Посещения 1544 Прочети още Град и село напрежението между два идеологически полюса в едно семейство Сръбските повести и разкази на Л Каравелов Любен Каравелов дебютира като белетрист в Русия през 1860 г с разказа Войвода Неговите повести и разкази писани в Русия публикувани на руски и обединени в сборника Страницы из книги страданий болгарского племени Москва 1868 представляват обособен дял в творчеството му Те са писани с ясната задача да спечелят съчувствието на тукашната публика за каузата на българския народ и с тях той си спечелва име на изявен писател и говорител на своя народ Детайли Николай Аретов Възраждане 22 Август 2012 Посещения 2347 Прочети още Сръбските повести и разкази на Л Каравелов Литературните пристрастия на революционерите от Миналото на Стоян Заимов и българската национална митология Безспорно най значителното ново явление в българската литература от първото десетилетие след Освобождението са мемоарите посветени на борбите за национална независимост Голямата фигура в жанра несъмнено е Захари Стоянов но редом с него стоят и други мемоаристи Всички те изграждат една до голяма степен обща картина на наскоро приключилата епоха Нещо повече основните мемоари на участниците в революционното движение са плод на общ замисъл и съвместна работа която включва предварителни обсъждания размяна на текстове и пр 1 В края

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival.html?start=5 (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Възраждане
    и митове Текстовете и документите които преодоляват пропастта на изтичащото време и достигат до нас носят гласовете на миналото Изследователят обаче е трябва да се опита да установи не само да ги датира да установи от кое минало идват тези гласове но и какви мотиви стоят зад формулираните от тях свидетелства и твърдения какъв е контекста им и част от какви по големи словесни жанрови дискурсивни и ментални структури са те Това са банални научни правила които едва ли някой би се опитал да оспори Понякога обаче особено когато става дума за ключови събития от миналото които при това оказват пряко въздействие върху настоящето а и върху бъдещето тези правила биват съзнателно или несъзнателно пренебрегвани или поставяни на по заден план в името на по висши цели Детайли Николай Аретов Възраждане 21 Декември 2011 Посещения 1854 Прочети още Гласовете на миналото Факти и митове Високо ниско и неосъществените им прочити Случаят В Попович в контекста на времето Не бих искал да скрия че предлаганите тук размисли са породени от заниманията ми с една важна за мен фигура в българската литература от ХІХ в Васил Попович Наблюденията ми върху неговото дело видяха бял свят 1 и естествено тук няма да ги преповтарям но ще продължа разсъжденията като чрез тях ще се опитам да достигна до два струва ми се важни аспекта от цялостното развитие на българската литература Става дума за нейното разслояването на високо и популярно и на връзките на този процес с прехода от предосвобожденския към следосвобожденския период Въпреки че по принцип все повече избягвам да говоря за някакви общи народопсихологически особености на литературата и се опитвам да проблематизирам подобни твърдения в началото се изкушавам да кажа нещо по на едро По ред литературни и извънлитературни причини българската словесност още не е завършила своето разслояване и това и до днес води до неадекватни авторови амбиции и критически и читателски прочити Например на Хр Калчев който в някои интервюта заявява очевидно неадекватни претенции донякъде провокиран от не по малко неадекватни критически интерпретации Сигурно съм пристрастен но ми се струва че осмислянето на днешната ситуация може и да спечели от едно връщане от около 130 години назад във времето когато започва незавършения и днес процес на разслояване на литературата И отново пристрастно бих заявил че творчеството на В Попович може да предложи известна изходна точка Детайли Николай Аретов Възраждане 21 Септември 2011 Посещения 983 Прочети още Високо ниско и неосъществените им прочити Два гръцки образа в историята на йеросхимонах Спиридон Образите на гърците заемат средищно място в книжнината а и в националната митология на българите и са важен проблем към който имагологията проявява траен интерес Няколко приносни публикации на Н Данова показват различните варианти на българските образи на гърци тяхната динамика във времето както и мотивите които стоят зад изграждането им 1 Ще се опитам да разгледам два доста различни и натоварени с диаметрално противоположен смисъл образа на гърци в един важен текст от края на ХVІІІ в които струва ми се хвърлят допълнителна светлина върху функциите които фигурите на гърците имат

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival.html?start=10 (2015-11-08)
    Open archived version from archive

  • Възраждане
    българската литература от ХІХ в за да потърся някакъв по общ образ на българската и балканската култура от този период Предварително признавам че могат да се намерят и други примери които не винаги съответстват на предложените обобщения но нямам амбицията за каквато и да е изчерпателност Така или иначе към подобни обобщения трябва да се отнасяме с известна доза здрав скептицизъм и защото очевидно литературата не е обективен документ за времето друг е въпросът дали такива документи въобще съществуват много по често нейните изображения имат субективен тенденциозен дори пожелателен характер И все пак нека опитаме Детайли Николай Аретов Възраждане 05 Април 2011 Посещения 1311 Прочети още Кафенета кръчми салони и ханове в българската литература от втората половина на ХІХ в За проблематичността на академичното знание Обсъжданата тема предполага едно заслужено апологетично отношение към университета като институция и към статута на знанието което той събира съхранява и предава Подобно отношение съвсем не ми е чуждо но ми се иска в случая да погледна на нещата от малко по друга гледна точка която разбира се не е кой знае колко нова Доколкото скромният ми университетски и академичен опит ми позволява да съдя в момента съществува някаква странна ситуация в която по неочакван начин се смесват две диаметрално противоположни тенденции Естествено навсякъде имам предвид преди всичко хуманитаристиката С изненада ми се е случвало да установя че сред студентите и дипломиралите се наскоро специалисти доминира увереността в абсолютното знание дори в единственият правилен прочит на даден текст или творба Подмолно или при едно по ограничено малцинство се забелязват проявите на характерното за постмодернизма недоверие в метаразказите в големите разкази 1 което лесно отвежда до доста прибързаното съмнение във всякакъв авторитет и по точно до незаинтересованост от вече съществуващите мнения Историята на проблема е част от неговото осмисляне а познаването й е предпоставка за решаването

    Original URL path: http://aretov.queenmab.eu/archives/revival.html?start=15 (2015-11-08)
    Open archived version from archive



  •